Имануел Кант (1724 – 1804 г.) е немски философ-идеалист от епохата на Просвещението и един от най-влиятелните мислители в историята на западната философия.

Роден в пруския град Кьонигсберг, Кант завършва своето гимназиално и университетско образование в родния си град.

Значително влияние върху неговата личност оказва професор Кнутцен, чрез когото се запознава с Нютоновата физика.

Работи като частен учител – чете много, демонстрира забележителна памет и богато въображение. Успоредно с това е помощник-библиотекар в кралския замък в Кьонигсберг.

През 1770 г. успява да стане професор по логика и метафизика в Кьонигсбергския университет. Впоследствие е избиран на два пъти за негов ректор.

Става член на редица академии на науките, сред които Берлинската, Петербургската и тази в Сиена.

Посвещава живота си изцяло на философията и никога не се жени.

Повлиян е силно от идеите на Платон, Аристотел, Декарт, Лайбниц, Лок и Русо.

Любопитен факт е, че той, опората на космополитното право, никога не напуска Източна Прусия.

Кант има репутацията на благороден, необикновено скромен, пословично акуратен и неподвластен на светската суета човек.

Сред най-известните му произведения се нареждат „Критика на чистия разум“ (1781), „Основи на метафизиката на нравите“ (1785), „Критика на практическия разум“ (1788), „Към вечния мир“ (1795), „Логика“ (1800) и „Посмъртно съчинение” (1804).

Кант допуска, че федеративното обединение на държавите е в състояние да предотврати войната между тях и, че търговският дух и икономическите връзки помежду им могат да спомогнат за установяването и запазването на благородния мир.

Тези негови мисли се потвърждават от съвременната действителност.

Това го превръща в основна причина за разрешаването на един от най-съществените проблеми – създаването на всеобщо правно гражданско общество.

Кант до последно отстоява свободата на мисълта и правото на човек публично да използва своя разум.

Неговото учение оказва изключително влияние за формирането и развитието на най-новите философски направления и традиции – феноменология, херменевтика, екзистенциализъм, позитивизъм, постструктурализъм, аналитична философия.

И по-конкретно върху Хегел, Фихте, Шелинг, Киркегор, Енгелс, Юнг, Шопенхауер, Ницше, Хусерл, Хайдегер, Ръсел, Витгенщайн, Попър, Хайек, Сартр, Чомски, Маркузе и Хабермас.

Ето и някои от най-известните цитати на великия немски мислител:

Ако загине справедливостта, човешкият живот няма да има вече никаква стойност.

Всеки е длъжен да признава човешкото достойнство на всеки човек.

Дайте на човека всичко, което желае, и той в същия миг ще почувства, че това всичко не е всичко.

Добротата е наше задължение.

Характерът е способност да се действа съгласно принципите.

Дългът е уважението на правото на другия.

Дълг! Ти, възвишена и велика дума. Това е именно великото, което издига човека над самия него.

Човек, който желае да бъде уважаван, е длъжен да уважава всички.

Който боязливо се грижи да не си изгуби живота, никога няма да му се радва.

Най-малко се страхуват от фаталния край хората, чийто живот има най-голяма ценност.

Незаслуженото страдание обезкуражава, заслуженото – съкрушава.

Който се е отказал от излишествата, той се е избавил от лишенията.

Никога не се отнасяйте към човека като към средство, а винаги като към цел.

Основа на нравствеността е дългът, а не интересът.

Правото никога не трябва да се нагажда към политиката, политиката обаче винаги трябва да се приспособява към правото. Всяка политика трябва да коленичи пред правото.

Свободата на перото е единственият закрилник на народните права.

Идеята не е нищо друго, освен понятие за съвършенството, което все още не може да се намери в практиката…

Автор: Петър Мургински