Барух Спиноза (1632 – 1677 г.) е виден нидерландски философ, основател на съвременния библейски критицизъм и един от най-великите рационалисти.

Спиноза е потомък на евреи, избягали от испанската Света Инквизиция – първо в Португалия, а после в Нидерландия.

Роден в семейство на богат амстердамски търговец, Бенедикт де Спиноза, както още е известен, получава религиозно възпитание.

Спиноза обаче не се интересува от еврейското богословие и Талмуда, а от математика и природознание.

За неговото развитие допринасят идеите на Аристотел, Епикур, Макиавели, Декарт, Хобс и Бейкън.

Още от най-ранна възраст Спиноза показва необикновени интелектуални възможности.

Това привлича вниманието на равините и еврейската синагога.

По ирония на съдбата, тъкмо заради това свое свободомислие, Спиноза бива скоро отлъчен.

За един месец се забранява на останалите евреи да общуват с него.

Впоследствие му се предлага годишна пенсия, за да не критикува религията, но безуспешно.

Това налага неговото окончателно отлъчване.

Спиноза е осъден на изгнание, а животът му е в опасност.

Въпреки всичко той остава изключително принципен и доблестен човек, който не прави компромис със силните на деня.

Спиноза отказва на поканата да стане професор по философия в Хайделберг, тъй като не може да приеме условието да се съобразява с разсъжденията си относно религията.

Също така отхвърля предложението, срещу солидна пенсия да посвети своя книга на френския крал Луи XIV.

Чрез тези свои постъпки, Спиноза категорично заявява, че истинският философ е длъжен твърдо да отстоява своята позиция, колкото и скъпо да му струва това.

Лишен от доходи, той се издържа от шлифоването на стъкла за очила, телескопи и микроскопи.

Нещо повече – доказва се като майстор и в тази професия.

Сред по-известните му произведения се нареждат „Кратък трактат за бога, човека и блаженството“ (1660) и излезлия анонимно, но по-късно забранен „Богословски-политически трактат“ (1670). Негов magnum opusе „Етика“, завършена през 1674 г., но публикувана посмъртно.

Етиката на Спиноза се основава пряко на неговото учение за познанието.

В нея господства интелектуалистичният оптимизъм – вярата в могъществото на човешкия разум, напълно способен да овладее страстите и афектите.

Идеите на Спиноза оказват особено влияние върху Лайбниц, Русо, Хегел, Дидро, Холбах, Гьоте, Шопенхауер, Маркс, Енгелс, Ницше, Ръсел, Витгенщайн, Фройд и Айнщайн.

С други думи, Спиноза допринася за развитието на френския материализъм и класическата немска философия.

Ето и някои от най-известните цитати на великия нидерландски мислител:

Ако искаш бъдещето да е различно от миналото, не забравяй миналото.

Невежеството не е аргумент.

Боязън е желание чрез по-малкото зло да избегнем по-голямото зло, от което се страхуваме.

Людите по природа са склонни към омраза и завист, към което доста допинася и самото възпитание.

Малодушен е онзи, който знае какво решение да вземе, за да направи добро или да попречи на нещо зло, но не го прави.

Свободният човек не мисли за нищо тъй малко, както за смъртта, и неговата мъдрост е размишление не върху смъртта, а върху живота.

Надменният обича присъствието на блюдолизците и мрази това на великодушните.

Всичко възвишено е толкова трудно, колкото и рядко.

Автор: Петър Мургински