Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (1775 – 1854 г.) е немски философ, представител на класическия идеализъм.

Шелинг е роден в Леонберг, херцогство Вюртемберг.

Майка му Готлибин е дъщеря на теолог.

Баща му Йозеф е свещеник – известен за времето си тълкувател на Библията и преподавател по ориенталистика.

Неговите родители са привърженици на пиетизма, наричан още теологично просвещение, разновидност на протестантството.

Като техен възпитаник в манастирското училище, Шелинг изпъква още от малък със своя интелект и страст към философията.

Въпреки изискването за навършени 20 години, той постъпва в Тюбингенския университет едва на 15-годишна възраст.

Там дели една стая с други двама исполини на немската мисъл – Хегел и Хьолдерлин.

Шелинг изучава библейска история, древногръцка митология и философия, но впоследствие се увлича от идеите на романтизма и Великата френска революция.

За неговото развитие трайно влияние оказват още идеите на Платон, Спиноза, Лайбниц, Кант, Якоби, Гьоте и Фихте.

През 1798 година Шелинг става професор по философия в Йенския университет, където чете лекции по трансцендентална философия, натурфилософия и философия на изкуството.

Същевременно е редактор на „Критично списание по философия“ заедно с Хегел, чиито идеи по това време са все още неизвестни, но Шелинг все пак му урежда място като на стар приятел.

Следва най-продуктивният период в живота му.

Публикува знаменитата си „Система на трансценденталния идеализъм“ (1800) и „Изложение на моята философска система” (1801).

Така той се сближава с Шилер, Новалис, Шлайермахер, братята Шегел и бъдещата си жена Каролине.

Бунтар по природа, Шелинг трудно понася хора около себе си.

Макар и да създава бързо приятелства – бързо ги руши, поради което си спечелва и много врагове.

По молба на Хегел Шелинг редактира неговата „Феноменология на духа” (1807), но ръкописът става повод за край на приятелството между двамата велики мислители.

Не след дълго се мести в Мюнхен, за да заеме поста председател на местната Академия на науките.

Преподава още в университетите във Вюрцбург, Ерланген и Берлин, където безуспешно прави опит да се справи със славата на Хегел.

Въпреки това в своите лекции Шелинг изказва гениалната мисъл за възможността за взаимно допълване на противоположни теории.

Прави дълбок анализ на историята, правото, морала и религията.

Стига до изводът, че Федерацията на всички държави е необходимо условие за осигуряването на правно държавно устройство във всяка една от тях, ако те признават неговите принципи.

Между най-известните му студенти се нареждат Бакунин, Енгелс и Киркегор.

Неговите идеи оказват съществено влияние още върху развитието на Маркс, Ницше, Белински, Фройд, Юнг, Хайдегер, Дерида, Хабермас и Жижек.

Ето и някои от най-известните цитати на великия немски мислител:

Всички явления са свързани в един абсолютен и необходим закон, от който всички те могат да бъдат изведени.

Да философства човек върху природата, това значи все едно той да твори като природа.

Човешкият мозък е най-високия разцвет на цялата органична метаморфоза на земята.

За да постигнем велики неща, ние трябва да сме самостоятелно ограничени.

Без опозиция няма живот и развитие.

Само онзи, който познава Бога, е наистина морален.

Блажен е този, който е избрал цел и път. И вижда в това живот и същина.

Автор: Петър Мургински