Благото на народа е най-важният закон – ЦИЦЕРОН
Марк Тулий Цицерон (106 г. пр. н.е. – 43 г. пр. н.е.) е римски философ, писател, обществен деец, най-прочутият оратор на Древен Рим.
Произхождайки от знатен род, член на висшата класа в Лацио, Цицерон получава солидно образование още от най-ранна възраст.
Изучава древногръцки език, литература, философия, реторика, право, история.
За неговото развитие допринасят идеите на Сократ, Платон, епикурееца Федър, академика Филон и стоика Диодот.
Работи като адвокат.
Неговите пламенни речи са косвено насочени против диктатурата на Сула.
Не след дълго напуска Рим по посока Атина, като пребивава известно време в Мала Азия и на остров Родос.
Завръща се в Сицилия като квестор, а впоследствие е избран последователно за претор и за консул.
Противопоставя се и реагира бурно против планирания заговор на Катилина. Изпратен е в изгнание. По-късно се завръща в политическите борби, вземайки страната на Помпей.
След смъртта на Цезар оглавява опозицията против консула Марк Антоний.
Отново е принуден да избяга – този път в Македония.
Пратениците на втория триумвират между Октавиан, Лепид и Антоний го убиват, а главата му изпращат обратно в Рим.
Паралелно с политическата си дейност Цицерон успява да създаде огромно литературно наследство.
Автор е на множество речи и близо 1000 писма, посветени на научно-философския живот.
На политическата философия той посвещава съчиненията „За държавата“ и „За законите“.
Проблемите на съвременните философски възгледи изследва подробно в своите „Академични въпроси“ и трактатите „Тускулански беседи“, „За предопределението“, „За предсказанието“, „За границите на доброто и злото“ и „За природата на боговете“.
Неговите идеи трудно могат да бъдат класифицирани като оригинални.
Основната тенденция в учението му е еклектичната, съчетаваща гносеологичните идеи на скептическата академия и стоическата етика.
Съпоставя успешно различните философски учения, като изтъква по брилянтен начин логическите противоречия между тях.
За Цицерон разума и ригоризма са основните елементи на добродетелта.
Неговата дейност играе основна роля при запознаването на римското общество с гръцката философия и за създаването на латинска терминология, която продължава да оказва съществено влияние и в съвременната европейска култура.
Ето и някои от най-известните цитати на великия древноримски мислител:
О, времена, о, нрави! О, измамна човешка надежда!
Благото на народа е най-важният закон.
Където делото говори само за себе си, защо са необходими думи?
Да загинеш насилствено в честно дело е по-добре, отколкото да отстъпиш пред злото.
Всеки може да сгреши, но само глупакът упорства в грешката си.
Гневът е враг на съвета.
Често човек няма друг враг, освен самия себе си.
Само мъдрецът успява да прави всичко съобразно волята си.
Лесно е да се намери забрава, ако мъката е чужда.
Не можем да изменим миналото.
Дръж се с достойнство и изящество.
Без дружба животът е нищо.
Във време на война законите немеят.
По-добре да страдаш, отколкото да причиниш страдание.
Никой не може да избяга от смъртта.
Позорното бягство от смъртта е по-лошо от нея…
Храбростта води, а щастието върви редом.
Автор: Петър Мургински