Марк Тулий Цицерон (106 г. пр. н.е. – 43 г. пр. н.е.) е римски философ, писател, обществен деец, най-прочутият оратор на Древен Рим.

Произхождайки от знатен род, член на висшата класа в Лацио, Цицерон получава солидно образование още от най-ранна възраст.

Изучава древногръцки език, литература, философия, реторика, право, история.

За неговото развитие допринасят идеите на Сократ, Платон, епикурееца Федър, академика Филон и стоика Диодот.

Работи като адвокат.

Неговите пламенни речи са косвено насочени против диктатурата на Сула.

Не след дълго напуска Рим по посока Атина, като пребивава известно време в Мала Азия и на остров Родос.

Завръща се в Сицилия като квестор, а впоследствие е избран последователно за претор и за консул.

Противопоставя се и реагира бурно против планирания заговор на Катилина. Изпратен е в изгнание. По-късно се завръща в политическите борби, вземайки страната на Помпей.

След смъртта на Цезар оглавява опозицията против консула Марк Антоний.

Отново е принуден да избяга – този път в Македония.

Пратениците на втория триумвират между Октавиан, Лепид и Антоний го убиват, а главата му изпращат обратно в Рим.

Паралелно с политическата си дейност Цицерон успява да създаде огромно литературно наследство.

Автор е на множество речи и близо 1000 писма, посветени на научно-философския живот.

На политическата философия той посвещава съчиненията „За държавата“ и „За законите“.

Проблемите на съвременните философски възгледи изследва подробно в своите „Академични въпроси“ и трактатите „Тускулански беседи“, „За предопределението“, „За предсказанието“, „За границите на доброто и злото“ и „За природата на боговете“.

Неговите идеи трудно могат да бъдат класифицирани като оригинални.

Основната тенденция в учението му е еклектичната, съчетаваща гносеологичните идеи на скептическата академия и стоическата етика.

Съпоставя успешно различните философски учения, като изтъква по брилянтен начин логическите противоречия между тях.

За Цицерон разума и ригоризма са основните елементи на добродетелта.

Неговата дейност играе основна роля при запознаването на римското общество с гръцката философия и за създаването на латинска терминология, която продължава да оказва съществено влияние и в съвременната европейска култура.

Ето и някои от най-известните цитати на великия древноримски мислител:

О, времена, о, нрави! О, измамна човешка надежда!

Благото на народа е най-важният закон.

Където делото говори само за себе си, защо са необходими думи?

Да загинеш насилствено в честно дело е по-добре, отколкото да отстъпиш пред злото.

Всеки може да сгреши, но само глупакът упорства в грешката си.

Гневът е враг на съвета.

Често човек няма друг враг, освен самия себе си.

Само мъдрецът успява да прави всичко съобразно волята си.

Лесно е да се намери забрава, ако мъката е чужда.

Не можем да изменим миналото.

Дръж се с достойнство и изящество.

Без дружба животът е нищо.

Във време на война законите немеят.

По-добре да страдаш, отколкото да причиниш страдание.

Никой не може да избяга от смъртта.

Позорното бягство от смъртта е по-лошо от нея…

Храбростта води, а щастието върви редом.

Автор: Петър Мургински