Св. Тома Аквински (1225 – 1274 г.) е схоластичен философ и виден теолог, най-крупният представител на средновековната философска мисъл.

Произхожда от благороднически род от кралство Сицилия.

За разлика от братята си, които се отдават на военно изкуство, едва петгодишен, Тома започва да учи в манастира Монте Касино.

Продължава образованието си в Неапол.

Следва в Париж и Кьолн, където е студент на Алберт Велики.

Бързо се издига в академичната йерархия.

Ползва се с подкрепата на римската курия.

Назначен е за научен префект на Доминиканския орден.

Успоредно с това, той създава школа.

Преподавателската му работа прекъсва, тъй като  папа Урбан IV го призовава в Рим.

Жизненият му път е път на учен, а не на църковен сановник, политик или царедворец, въпреки че е прекарал дълго време в папския двор.

Широтата на интересите му, яснотата на аргументите и способността на въображението му да намира систематични връзки са били впечатляващи още за неговите съвременници.

Литературното му творчество е изключително богато и обемисто.

Според Доминиканския орден Тома Аквински утвърждава нова идейно-теоретична посока в католицизма.

На него се преписва най-големите заслуги в теологията и философията на католицизма.

Сред най-известните му произведения се нареждат „Теологичен свод“, „Книга върху сентенции“, „Спорни въпроси за истината“, „За съществуването и същността“.

Томизмът като течение е връщане към философията на античността, при което логико-теоретичните средства се използват за каузата на теологията.

Свързан е с дълготрайната традиция на философията на Аристотел, като се налага трайно в духовния живот на Западна Европа и става кодекс на католическото движение.

За развитието на неговите идеи допринасят още Сократ, Платон, Цицерон, Св. Августин.

Тома Аквински умира на път за Лион, където е трябвало да участва в свикания от папа Григорий Х събор.

По-късно папа Йоан XXII канонизира Тома Аквински за светец.

С епохата на Възраждането влиянието му отслабва и учението му постепенно се ограничава основно до теологичните среди.

Ето и някои от най-запомнящите се цитати на великия италиански мислител:

Във всяка душа живее стремеж към щастие и смисъл.

Често се разкайвам за това, което съм говорил, но рядко съм съжалявал за това, че съм мълчал.

Актът на справедливост се състои в изпълнение на това, което е длъжно да се направи. Но Бог не е длъжен на никого. Следователно, справедливостта не принадлежи на Бог.

Свободата на волята е дарена на човек, за да може той сам да направи своя избор между добрите постъпки, които го приближават към Бога, и злите, които го отдалечават от Бога.

Абсолютното зло е невъзможно, понеже то непременно ще унищожи само себе си.

Но ако вие отдадете своето сърце на дявола, вече никой не може да ви помогне.

Знанието е толкова ценно нещо, че не е срамно да го добиеш от всеки източник.

Любовта следва знанието. Любовта е там, където знанието свършва.

Владетелите се нуждаят от съветници значително повече, отколкото съветниците от владетели.

Автор: Петър Мургински