Шарл-Луи дьо Монтескьо (1689 – 1755 г.) е френски философ, социолог, юрист, историк, висш аристократ и политически мислител, идеолог на умерено буржоазните върхове.

Наследява титлата барон от своя чичо, който няма други наследници.

Образованието, което младият аристократ получава, е почти традиционно за средата и епохата – католически колеж и юридически университет.

След своето дипломиране стажува под патронажа на най-известните юристи за онова време, но баща му внезапно почива.

Така, едва на 24-годишна възраст, Шарл-Луи се оказва глава на рода, ползващ се с високо обществено положение.

Почти веднага става съветник в парламента в Бордо, но позицията далеч не отговаря на широкия кръг от интереси, които той проявява още от ранна възраст.

Укрепил финансовото си състояние, не след дълго се отказва от своето председателство и се отдава на активна творческа дейност.

Монтескьо счита английската конституционна монархия за най-добра форма на държавно управление.

За разлика от Хобс и Лок, Монтескьо се изявява като силен прагматик, но сам определя себе си преди всичко като моралист.

Идеите на Платон, Аристотел, Цицерон, Монтен и Декарт оказват съществено влияние върху философското му развитие.

Неговите трудове подкрепят популярната либерална теория за разделението на властите на изпълнителна, законодателна и съдебна, като тотално отхвърля деспотизма.

Той е един от авторите на съвременната количествена теория за парите.

Макар и нестигащ до атеизъм, Монтескьо подлага на жестока критика тогавашната църква.

Участва в написването на „Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“ (1751-1780).

В създаването на енциклопедията участват още видни мислители като Дидро, Волтер, Русо, Хелвеций, Холбах, Жокур, д‘Аламбер и Тюрго.

Най-известните му произведения са „Персийски писма“ (1721), „Размишления върху причините за величието и падението на римляните“ (1734), „Духът на законите“ (1748).

Той е и един от основоположниците на Просвещението, характеризиращо се с вярата в разума, науката и хуманизма.

Неговите идеи повлияват значително дейците на Великата френска революция и създателите на американската конституция, оказват въздействие и върху възледите на Хюм, Хегел, Токвил, Дюркем.

Монтескьо подчертава познавателната функция на изкуството, посвещава живота си на непрестанното изучаване начина на живот на обществото и определящите го закономерности.

Тези негови наблюдения оказват безспорно влияние върху съвременната геополитика.

Ето някои от най-запомнящите се цитати на великия френски мислител:

Всеки народ заслужава съдбата си.

Всяка власт корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно.

Всеки човек, който има власт, е склонен да злоупотреби с нея.

Законите трябва да имат еднакъв смисъл за всички.

Всеки гражданин трябва да може да се жертва за отечеството, но никой не е длъжен да лъже заради него.

Големите подлости се правят от омраза, а малките – от страх.

Финансистите подкрепят държавата, както въжето – бесилото.

Важността е щитът на глупците.

Понякога мълчанието е по-изразително от всяка реч.

Аз наблюдавам и не съдя. Аз разсъждавам за всичко и не критикувам нищо. Всеки може да търси и да хвърля няколко лъча светлина, без да има претенцията да бъде реформатор.

Тези, които обичат да учат, никога не са празни.

Струва ми се, че докато не прочетеш всички стари книги, нямаш никакво основание за прочитане на новите.

Колкото по-значителни са делата, толкова по-малко разсъждават за тях.

Автор: Петър Мургински