Платон (427 г. пр.н.е. – 345 г. пр.н.е. ) е атински философ-идеалист, представител на Класическия период в Древна Гърция, основател на Платонистката школа на мисълта и Академията, първата висша институция в западния свят.

Предполага се, че Аристокъл, както е истинското му име, е роден в Атина или на остров Егина, където баща му е изпратен, заедно с други заселници.

Произхожда от аристократичните и знатни среди на древногръцкото общество – от рода на Кодридите и рода на големия атински държавник Солон.

В младостта си пише епиграми и трагедии.

Първите му стъпки във философията се осъществяват под влиянието на Хераклитовото учение, където се запознава с диалектиката.

Благодарение на тези свои интереси Платон попада в кръжока на Сократ.

Там той слуша неговите беседи в продължение на близо едно десетилетие.

След смъртта на Сократ Платон предприема околосветско пътешествие в тогавашния цивилизационен свят.

Най-напред отива в Египет, където изучава кастовото устройство, а впоследствие се запознава с математическите и други научни постижения на питагорейците в Южна Италия.

В Сиракуза се опитва да въздейства върху държавническата дейност на Дионисий и да приложи своите идеи за т. нар. идеална държава, но безуспешно.

Принуден да напусне Сицилия, той за малко не бива продаден като роб.

Завръщайки се в Атина, Платон основава философска школа, посветена на митичния герой Академ.

По-късно тя бива наречена Академия, а нейните последователи – академици.

В нея израстват почти всички крупни за времето си мислители, сред които и самия Аристотел.

Неговите произведения са написани предимно във формата на диалози, отличаващи се със силно въздействащ език, изящество и елегантност на стила.

Най-известното му произведение е „Държавата“ (4-ти век пр.н.е.).

Платон се явява идеолог на робовладелческата аристокрация.

Той е създател на философската система на обективния идеализъм, според която наред със света на осезаемите неща съществува особен свят на идеите, достижим за разума.

Приема се, че идеалистическата философия на Платон е изиграла главна роля в дефинирането на християнското учение за безсмъртието на душата и греховността на плътта, т.е. на материята.

Неговото учение повлиява почти цялата по-късна западна философия и особено: Аристотел, Плутарх, Цицерон, Аврелий, Макиавели, Декарт, Хобс, Лайбниц, Шопенхауер, Мил, Киркегор, Ницше, Хайдегер.

Платон продължава да оказва трайно влияние върху световната история.

Ето и някои от най-известните цитати на великия древногръцки мислител:

Превъзходството не е дар, а умение, което изисква постоянство.

Липсата на дейност унищожава доброто състояние на всяко човешко същество.

Никога не обезсърчавайте този, който непрекъснато напредва, независимо с каква скорост.

Най-тежкото наказание за отказа да управляваш е да бъдеш управляван от някой изключително низък човек.

Мярката на човека е това, което той прави с властта.

Добрите хора не се нуждаят от закони, за да се държат правилно. Лошите винаги ще намерят как да ги заобиколят.

Мъдрият човек иска да бъде винаги с онзи, който е по-добър от него.

Бъди мил, защото всеки, с когото се срещаш, води тежка битка.

Правилният въпрос обикновено е по-важен от правилния отговор.

Онези, които възнамеряват да станат велики, не трябва да обичат нито себе си, нито собствените си идеи, а само това, което е справедливо.

В основата на всяка мъдрост е търпението.

Животът е само един миг между две вечности.

Идеите са вечни, а нещата – преходни.

Автор: Петър Мургински