Жан-Жак Русо (1712 – 1778 г.) е швейцарски философ и музиколог, прекарал по-голямата част от живота си във Франция.

Неговата майка умира по време на раждането му, а баща му е часовникар, който бива принуден да напусне Женева след кавга с френски офицер.

Това временно възпрепятства Русо да получи образование, но само за да се издигне впоследствие чрез автодидакция до висините на тогавашната прогресивна мисъл.

През 1728 година напуска Женева и се премества да живее в Савойското херцогство.

Именно там той се запознава с творчеството на древногръцкия философ Плутарх, чиито произведения допринасят за неговото духовно израстване.

За развитието на Русо, съществено влияние оказват още идеите на френските моралисти Лабрюйер и Ларошфуко. Също така: Платон, Аристотел, Сократ, Макиавели, Хобс, Спиноза, Лок, Волтер и Монтескьо.

Между 1742 и 1756 г. Русо живее в Париж.

Там той се сближава с д’Аламбер и Дидро като дори взема участие в написването на многотомната „Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“ (1751-1780).

През 1750 г. Русо участва в конкурса на Дижонската академия на науките със съчинението „Разсъждение дали възраждането на науките и на изкуствата е допринесло за очистването на нравите”.

Заради радикалните си възгледи Русо бива преследван във Франция и Швейцария.

През 1776 г. емигрира в Англия по покана на Хюм.

Завръща се във Франция пет години по-късно, но само за да прекара остатъка от живота си в бедност и самота.

Сред най-известните му творби се нареждат „За обществения договор“ (1762) и „Изповеди“ (1782).

През целия си живот Русо обстойно изследва социалното неравенство. Той препоръчва на художествените творци да обръщат по-голямо внимание на бедните и насърчава създаването на граждански добродетели.

Социалната му философия оказва значително влияние върху дейците на Великата френска буржоазна революция, особено върху Робеспиер. На почит сред якобинците, Русо бива обявен от тях за национален герой и е препогребан в парижкия Пантеон.

Неговият хуманизъм повлиява още: Кант, Хегел, Маркс, Енгелс, Ницше, Шопенхауер, Гьоте, Фройд, Дерида и Толстой.

Ето и някои подбрани цитати на една от най-ярките интелектуални фигури на Просвещението:

Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.

Природата никога не ни заблуждава. Ние сме тези, които лъжат себе си.

Разумът ни показва целта, а страстите ни отклоняват от нея.

Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови.

Най-щастлив е този, който изпитва най-малко страдание, а най-нещастен е този, който изпитва най-малко радост.

В случая не се касае само да запълним времето им, да заякчим тялото им и да ги направим пъргави и издръжливи, а да ги привикнем отрано към дисциплина, равенство, братство и съревнование, като ги накараме да живеят открито пред очите на съгражданите си, чието одобрение те ще се постараят да заслужат.

Коя мъдрост е по-велика от добротата!?

Благодарността е дълг, който трябва да бъде платен, но който никой няма право да очаква.

Най-трудно даващите обещания са тези, които са най-верни в изпълняването им.

Вие, силни на този свят, обичайте талантите…

Автор: Петър Мургински