Клод-Адриан Хелвеций (1715 – 1771 г.) е френски философ, един от идеолозите на Френската революция.

Баща му е придворен лекар на Мария Лешчинска – съпруга на Луи XV, полска принцеса и кралица на Франция.

Хелвеций, също като Волтер, постъпва като дете в най-престижното училище в Париж – йезуитския колеж „Луи льо Гран“.

Неудовлетворен от обучението и възпитанието в колежа, даващ класическо образование, Хелвеций изучава френските моралисти Монтен и Ларошфуко.

Не след дълго решава окончателно да последва стъпките на скептика Фонтьонел, който подлага на съмнение всичко – дори самото съмнение.

Особено влияние върху неговото по-нататъшно развитие оказват произведенията на Хобс и Лок.

След дипломирането си Хелвеций е назначен за главен събирач на данъци.

За отличната си и изключително прецизна работа бива възнаграден с огромно състояние.

Точно тази работа му дава възможност да се запознае с противоречията на феодалното общество във Франция, затвърждавайки отрицателното си отношение към него.

Философът предлага интересен анализ на проблема за познанието, в който защитава тезата, че умът като способност за нови идеи е зависим от обществения интерес, реализиран чрез формата на управление.

Според него хората са интелектуално равни и именно общественият интерес определя ползата от различните видове ум, както и причината за тяхното наличие или отсъствие.

След като сключва брак Хелвеций се отказва от заеманата длъжност, за да се отдаде на философията.

Замъкът му във Воре и градската му къща на престижната парижка улица Сент Ан се превръщат в средище на свободомислещите – Дидро, Холбах, Ламетри.

Хелвеций посещава Англия, а след това и Прусия – по покана на Фридрих II Велики.

След завръщането си във Франция, Хелвеций създава Масонската ложа на науките, която обединява най-известните учени по време на Просвещението.

Най-важните му трудове са „За ума“ (1758) и „За човека“ (1772), които са забранени от Сорбоната и папа Климент XIII  – закъснял израз на предстоящите социално-икономически преобразувания.

Макар и Парижкият парламент, висшият орган на кралското правосъдие, да издава заповед за изгарянето на всички съчинения, публикувани от Хелвеций, те остават кодекс на френския морал в продължение на половин век.

Социално-политическият идеал на Хелвеций е републиката, основана на по-справедливо разпределение на богатствата.

Неговите идеи оказват съществено влияние върху граф дьо Сен-Симон, Бентъм, Дарвин, Маркс,  Ницще, Фройд, Плеханов.

Ето и някои от най-известните цитати на великия френски мислител:

Широтата на ума се измерва с броя на идеите и тяхното съчетание.

Всеки изучаващ историята на народните бедствия може да се убеди, че по-голямата част от нещастията на земята са в резултат на невежество.

Покровителите на невежеството са в действителност най-ожесточените врагове на човечеството.

Деспотизмът властва единствено над безхарактерни подчинени.

Бъди гражданин, защото родината е необходима и за твоята безопасност, и за твоето удоволствие, и за твоето благополучие.

Най-мъжествена страна е тази, в която най-често се награждава доблестта и най-силно се наказва страхливостта.

Любовта към отечеството е съвместима с любовта към целия свят. Народът, придобил светлината на знанието, не нанася вреда на своите съседи. Напротив, колкото държавите са по-просветени, толкова повече те си обменят една с друга идеи и толкова повече се увеличава силата и действеността на световния ум.

На земята няма нищо по-достойно за уважение от ума.

Автор: Петър Мургински