Джон Стюарт Мил (1806 – 1873 г.) е второ поколение британски философ и икономист, основател на английския позитивизъм и един от най-влиятелните мислители през втората половина на 19-ти век.

Баща му,  Джеймс Мил, е твърдо убеден във всемогъществото на възпитанието.

Възгледите на Джон се формират под влияние на Бейкън, Бъркли, Хюм, Рикардо и Кант още от най-ранна възраст.

За неговото развитие допринасят още идеите на Платон, Сократ, Аристотел, Епикур, Хобс, Лок, Токвил и Хумболт.

Мил не посещава училище, а учи в дома си с най-добрите частни учители.

По-късно заема постове в Източноиндийската компания.

Член е на парламента от Либералната партия на Уилям Гладстон.

Сред най-известните му произведения се нареждат „Принципи на политическата икономия“ (1848), „За свободата“ (1859), „Утилитаризъм“ (1861).

Джон Стюарт Мил е привърженик на утилитаризма – етическа теория, чието начало е поставено от неговия кръстник Джереми Бентам.

Общото между тях е, че едно утилитарно общество би се съгласило, че всички трябва да са равни по един или друг начин.

Разликата между двамата е, че Мил твърди, че интелектуалните и моралните удоволствия са по-висши от физическите форми на удоволствие.

Под влияние на британския емпиризъм и чрез своите пет частни канона, Мил бележи значителен принос в сферата на индуктивната логика.

Мил е вдъхновен защитник на либерализма.

В продължение на много години той оказва изключително силно влияние върху британското законодателство и политика, при това при пълното отсъствие на пропаганда.

Неговата ранна икономическа философия е тази на свободните пазари.

Мил развива повече от всеки друг философ темата за принципа за вредата.

Принципът на вредата защитава тезата, че действията на индивидите могат да бъдат ограничени единствено, за да предпазят от вреда върху други индивиди.

Мил оправдава тези, които са „неспособни да се самоконтролират“ и счита, че деспотизмът, в името на спонтанния прогрес, е приемлива форма на управление за „изостаналите общества“, стига деспотът да защитава искрено интересите на хората.

Въпреки това той остава до последно влиятелен застъпник на свободата на словото и отказва да приеме цензурирането.

Мил е известен и като един от най-ранните и силни поддръжници на движението за правата на жените, като дори се бори за тяхното образоване.

Неговите идеи допринасят съществено за развитието на Ръсел, Вебер, Ортега-и-Гасет.

Ето и някои от най-известните цитати на великия британски мислител:

Никой не може да бъде велик мислител, ако той, като мислител, не си постави на първо място задължението да следва съзнанието си.

Геният може свободно да диша само в атмосфера на свобода.

Един човек, движен от убежденията си, е равен по своята сила на деветдесет и девет, движени само от собствената си изгода.

Запиташ ли се дали си щастлив, веднага спираш да бъдеш.

Законите никога не биха се подобрили, ако нямаше хора, чиито морални нагласи са по-съвършени от съществуващите закони.

Единствената цел, за която силата може да бъде правилно упражнена върху който и да е член на цивилизовано общество, против волята му, е за да предпази от вреда върху други.

Защитата от тиранията на висшите власти все още е недостатъчна: необходима е също така защита от желанието на обществото да се бори с онези, които се оттеглят от общоприетите възгледи и искат да живеят и мислят по свой собствен начин.

Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена.

Автор: Петър Мургински