Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770 – 1831) е създател на немската идеалистическа философия и един от най-влиятелните мислители на западната философия.

Родом от Щутгарт, тогава столица на Княжество Вюртемберг, Хегел завършва класическа гимназия със зрелостно съчинение на тема „Печалното състояние на науките и изкуствата в Турция“.

Там той изучава с подчертан интерес шедьоврите на античната литература и възхищението му от тях продължава до края на неговия живот.

За личностното му развитие допринася значително неговата майка Мария-Магдалена, която умира от жлъчна треска, когато той е едва на 13 години.

Баща му също се разболява, но оживява.

Хегел има сестра и по-малък брат, който изчезва по време на Руския поход на Наполеон.

Между 1788 г. и 1793 г. Хегел следва теология в Тюбингенската семинария, протестантско богословско училище към Тюбингенския университет.

Там той се сприятелява с други двама исполини на немската мисъл – поетът Хьолдерлин и философът Шелинг.

Последните двама влизат в теоритични дискусии върху философията на Кант, докато Хегел тогава още не проявява особен интерес към философията – за сметка на политиката.

Самият той започва критично да анализира съвременното кантианство едва през 1800 година.

По това време Хегел вижда бъдещето си по-скоро като „народен философ“ – образован човек, който има за цел да популяризира сред по-широката публика наследството на философите.

Повлияни от идеите на Русо, тримата връстници посрещат с ентусиазъм Великата френска буржоазна революция.

Хегел участва активно в новосъздадения студентски политически клуб.

Дневниците му от този период са изпълнени с радикални лозунги, но схващанията му непрестанно еволюират.

Интересува се основно от творчеството на Аристотел, Платон, Хераклит, Дидро и Спиноза.

Скоро след завършването на своето образование се отказва да стане духовник.

Постъпва на работа като частен учител в Берн, а впоследствие и във Франкфурт.

След това е назначен за директор на известната класическа гимназия в Нюрнберг, a по-късно преподава в университите в Йена, Хайделберг и Берлин.

Именно тогава започва да изучава по-задълбочено идеите на Кант, открито надявайки се, че те ще предизвикат революция в Германия.

В периода 1807-1808 г. той е главен редактор на „Бимбергски вестник“, но тази работа не го удовлетворява напълно, тъй като копнее да продължи своите философски изследвания.

Там се запознава и жени за девойката с благороден произход – Мария фон Тухер.

Безспорно неговото най-гениално произведение — и същвременно най-трудното за разбиране — остава „Феноменология на духа“ (1807).

С написването на „Науката логика“ (1816) Хегел допринася изключително и за теорията на познанието.

В „Енциклопедия на философските науки“ (1817) той представя цялостно и окончателно изложение за своя философска система на абсолютен идеализъм.

Във „Философия на правото“ (1821) Хегел се противопоставя на Лок и неговата визия за обществен договор.

След неговата смърт школата му е обособена от две основни течения – старохегелианство (дясно) и младохегелианство (ляво).

Хегел е оказал и продължава да оказва огромно влияние върху развитието на философията, и по-специално върху: Фойербах, Маркс, Енгелс, Бакунин, Киркегор, Ницше, Дерида, Сартр, Фукуяма и Маркузе.

Ето и някои от най-известните цитати на великия немски мислител:

В началото най-важно е майчиното възпитание, защото нравствеността трябва да се насади у детето като чувство.

В историята вече всичко се е случвало, но народите и правителствата никога не са си правили изводи и не са извлекли за себе си тези уроци, които би следвало да се извлекат от историята.

Държавата е реалността на моралната идея.

Нищо велико на този свят не се извършва без страст.

Волята, която не решава нищо, не е действителна воля: безхарактерният никога не достига до решение.

Злото не е нищо друго, а несъответствие между битието и дълга.

Истинското мъжество на просветените народи се състои в готовността към саможертва в името на родината.

Ако фактите противоречат на моята теория, толкова по-зле за фактите.

За да има постъпката морална ценност, необходимо е разбирането, дали тя е справедлива или несправедлива.

Истината си пробива път тогава, когато ѝ дойде времето.

Само един човек ме разбра, но и той честно казано не ме разбра както трябва…

Автор: Петър Мургински