Лудвиг Витгенщайн (1889 – 1951 г.) е австрийско-британски философ и логик, един от основоположниците на аналитичната философия.

Роден във Виена в семейството на крупен индустриален магнат и меценат на изкуството, Витгенщайн получава достъп до най-добрите частни учители. Воден от интересите си към математиката, в Германия той се среща неколкократно с Фреге, който го съветва да се свърже с Ръсел. Така се и случва.

Заминава за Англия, за да стане негов студент. Прави силно впечатление на своя професор, както и на близкия до него Мур. С времето Витгенщайн решава, че не може да стигне до корена на най-фундаменталните въпроси в академичната среда. Неочаквано я напуска и се заселва в отдалечена местност в Норвегия.

Уединението му помага да се посвети изцяло на работата си. По-късно Витгенщайн разглежда този свой период като един от най-продуктивните в живота си, през който полага основите на голяма част от своя „Логико-философски трактат“ (1921).

Странностите са нещо обичайно за неговия характер.

Трима от братята му се самоубиват, а самият той обмисля да го направи. Като син на един от най-богатите хора в Европа, Витгенщайн се отказва от цялото си наследство.

Работи като фронтови офицер по време на Първата световна война, след което преподава като начален учител в селски училища, градинар в манастир, дори проектира и прочутата къща на сестра си Маргарете във Виена, където днес се помещава Български културен институт – “Дом Витгенщайн”.

Интересите му към класическата руска литература, предимно Толстой и особено Достоевски, са повод да изучава руски език и да осъществи пътуване до Съветския съюз през 1935 г. Макар и да се противопоставя на марксистката теория, политическите му убеждения клонят към левите. 

По време на Втората световна война доброволно става санитар във военна болница и работи денонощно в медицинска лаборатория. Прекарва по-голямата част от последните години от живота си на западното крайбрежие на Ирландия, където пише в предпочитаното от него провинциално уединение.

Витгенщайн никога не се включва в обществения живот и дори убеждава някои от своите студенти да се откажат от академична кариера.

Неговите идеи оказват съществено влияние върху Виенския кръжоки особено силно влияние върху развитието на съвременната аналитична философия.

Ето някои от брилянтните цитати на великия мислител, който несъмнено като никой друг е допринесъл за присъствието на езика във философията:

Да преодолееш нещо не е въпрос на интелект, а на воля.

Философията не е просто теория, тя трябва да е активна.

За някой, който знае твърде много, е трудно да не лъже.

За което не може да се говори, трябва да се мълчи.

Светът е съвкупността от факти, а не от предмети.

Ако хората не правеха глупости, нищо интелигентно не би било измислено.

Когато причините свършат, започва убеждаването.

Няма нищо по-трудно от това да не се самозаблуждаваш.

Сигурно е правилно да се каже: съвестта е гласът на Бог.

За истински вярващия човек няма нищо трагично.

Автор: Петър Мургински

Снимки: Britannica