Артур Шопенхауер (1788 – 1860 г.) е немски философ, представител на ирационализма и волунтаризма.

Баща му Хайнрих е богат търговец, корабособственик и банкер, посветил се на това, да изгради сина си по свой образ и подобие.

По негово настояване Артур е изпратен да учи в търговското училище в Хамбург, но скоро след това се премества във Ваймар при майка си Йохана, тъй като баща му умира при крайно съмнителни обстоятелства.

Там той демонстрира изключителни способности в изучаването на древни и съвременни езици, което завинаги формира у него космополитичен и пацифистки светоглед.

По-късно следва медицина и философия в Гьотингенския университет.

Силният му интерес към философията го отправя към Берлинския университет, но само за да се разочарова от лекциите на Фихте.

След успешната защита на докторската си дисертация, Шопенхауер се връща обратно при майка си във Ваймар, която вече е горда собственичка на известен артистичен салон.

Нейната силна склонност към литературата събира куп прочути интелектуалци на епохата.

Именно тогава Шопенхауер се сближава с Гьоте, след което се отдава изцяло на творческа дейност.

Върху неговото развитие особено влияние оказват идеите на Аристотел и Спиноза.

Той се концентрира още върху изучаването на Платон и Кант, като с годините започва все по-задълбочено да критикува философията на Хегел.

В качеството си на доцент в Берлинския университет, Шопенхауер дори насрочва лекциите си в същите часове с тези на достигналия зенита на славата си Хегел, но безрезултатно.

Скоро след това се налага и на двамата да напуснат университета поради епидемия от холера.

Шопенхауер се премества във Франкфурт, където упорито продължава да публикува дълбоко песимистичните си философски трудове, но без да предизвика особено внимание и интерес.

Това не се случва до края на живота му, a едва когато посреща с открита неприязън Великата френска буржоазна революция.

Шопенхауер завещава по-голямата част то състоянието си на пострадалите от нея.

В противовес на Лайбниц Шопенхауер до последно смята, че живеем в най-лошия от всички възможни светове.

Въпреки песимистичните си възгледи той е един от първите западни философи, които изтъкват значението на духовно пробуждащата древноиндийска религия.

Сред най-известните му произведения се нареждат „За четворния корен на закона за достатъчно основание“ (1813), „Светът като воля и представа“ (1818), „Двата основни проблема на етиката: за свободата на човешката воля и фундамента на морала“ (1839), „Парегра и паралипомена“ (1851).

Неговите идеи повлияват силно Вагнер, Ницше, Толстой, Витгенщайн, Айнщайн, Фройд, Юнг, Шоу, Ман, Машаду, Борхес и Бекет.

Ето и някои от най-известните цитати на великия немски мислител:

Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо.

Богатството наподобява морската вода, от която жаждата ти се увеличава, колкото повече пиеш.

Животът е сделка, доходът от която далеч не покрива разходите.

Всяка история на живота е история на страданието, тъй като всяко жизнено поприще е в голямата си част непрекъснат низ от големи и малки несгоди.

Да се мисли, че светът има физично, но не и морално значение, е най-голямата, най-пагубната, фундаменталната заблуда.

Който критикува придирчиво другите, работи над своето самоусъвършенствуване.

Който не обича самотата – той не обича и свободата.

Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум — пътя на творбите.

И най-благородното дело има само временно въздействие, докато гениалното произведение живее и въздейства благотворно и възвисяващо във всички времена.

Човек, който пише за глупаци, винаги може да разчита на широк кръг от читатели.

Моето време и аз не съответстваме един на друг — това е ясно.

Никого така ловко не лъжем и ласкаем, както самите себе си.

Да нямаш никога и по никакъв начин нужда от другите, и да им го показваш – това е единственият начин да поддържаш превъзходство в отношенията.

Защото на този свят не ни е предоставено нещо повече от избора между самотата и нищожността.

Духовната извисеност води до необщителност.

Моята философия не ми донесе нищо, но ми спести много.

Автор: Петър Мургински

Снимки: Pinterest