Томас Хобс (1588 – 1679 г.) е английски философ, един от основателите на модерната политическа философия.

През 1608 г. получава висшето си образование по право, философия и класически езици в Оксфордския университет.

След завършването на университета е възпитател в богатото аристократично семейство на лорд Кавендиш, 2-ри Граф на Девъншир.

Малко известен факт е, че за кратко Хобс е бил личен секретар на Бейкън.

По време на своите пътувания в Италия, Франция и Германия, Хобс се запознава с някои от най-видните европейски мислители – Декарт, Гасенди, Галилей.

Впоследствие целият му живот преминава под знака на едни от най-драматичните събития в историята на Англия.

Това е времето, свързано с подготовката и провеждането на английската буржоазна революция, завършила с компромис между буржоазията и силите на феодализма в т. нар. Славна революция на Вилем Орански.

Хобс е привърженик на монархичната форма на управление.

В периода на Дългия парламент му се налага да емигрира във Франция.

Там той за известно време е преподавател по математика на бъдещия крал Чарлз II от династията на Стюартите.

Хобс се завръща в Англия по времето на протектората на Оливър Кромуел.

През същата година той публикува своя най-известен философски труд – „Левиатан“ (1651), в който е изложен неговото разбиране за обществото и държавата.

Сред по-важните му съчинения се нареждат още „Основи на философията“ в три части – „За гражданина“ (1642), „За тялото“ (1655) и „За човека“ (1658).

Учението на Хобс за познанието е ориентирано рационалистично.

Той отхвърля догмата за божествения произход на държавата.

За него тя е изкуствено образувано тяло, възникнало чрез договор,в чието естествено състояние господства войната на всеки срещу всеки.

Подобно на Аристотел, Хобс също допуска, че човек по природа е егоист.

Тази теория за произхода на обществото на държавата получава широко разпространение и признание.

С нея е обосновано правото на революция против феодалния деспотизъм.

Идеите не Хобс оказват съществено влияние върху Спиноза, Лок, Русо, Волтер, Монтескьо, Холбах, Дидро, Хелвеций, Мур, Ръсел и Витгенщайн.

Ето и някои от най-известните фрази на великия английски мислител:

Злото, което не можем да преодолеем или избегнем, ние ненавиждаме.

Хората си съперничат постоянно за добиване на почести и високи постове, което не може да се каже за пчелите и мравките.

Ние откриваме в природата на човек три основни причини за „войната на всеки срещу всеки“ – съперничество, недоверие и жаждата за слава.

Под свобода, според истинското значение на думата, се разбира липсата на външни пречки – такива, поради които човек не е в състояние да извърши всичко, което желае, но които все пак не са толкова големи, че да не може да го извърши така, както му диктува разума.

Справедлив човек е този, който прави всички възможни усилия постъпките му да бъдат справедливи… Това, което придава на човешките постъпки характер за справедливост, се дължи на благородство и мъжественост, които се срещат рядко.

… Така се ражда тоя велик Левиатан, или по-точно, тоя смъртен бог, на когото ние всички дължим своя мир или защита.

Автор: Петър Мургински

Снимки: Wikipedia