Карл Хайнрих Маркс (1818 – 1883 г.) е немски философ, политикономист, историк, публицист и революционер, идеолог на комунистическото движение в световен мащаб, описван като една от най-влиятелните личности в човешката история.

Роден е в семейство на адвокат с възгледи в духа на френското Просвещение.

Още тогава формира хуманистичния идеал на своята жизнена позиция, според който човек може да постигне оптимално самоусъвършенстване единствено ако работи за благото на своите съвременници.

Следва право в Университета в Бон, а впоследствие изучава философия и история в Берлинския университет.

Неговите възгледи през този период се формират под влияние на класическата немска диалектика на Хегел.

За цялостното му развитие допринасят още Аристотел, Епикур, Демокрит, Лукреций, Спиноза, Шекспир, Декарт, Бейкън, Хюм, Монтен, Сен-Симон, Шелинг, Русо, Волтер, Хелвеций, Робеспиер, Фойербах, Рикардо, Смит.

Първоночално той реализира своята политическа ангажираност чрез публицистични статии в опозиционния „Рейнски вестник“.

В тях подлага на остра критика полуфеодалните структури на немското общество и се обявява в защита на социално безправните.

Продължава интензивно своите проучвания върху историята, правото, политикономията и философията, но консервативната обстановка в Германия го принуждава да се откаже от преследването на академична кариера.

След дълга кореспонденция Карл Маркс се среща с Фридрих Енгелс в Париж.

Тази среща дава възможност на двамата да установят, че са дълбоки идейни съмишленици и полага основите на изключително специална връзка, която изцяло определя по-нататъшното развитие на марксизма.

Установяват трайни връзки с работническите организации и социалисти.

Поради острите си критики двамата са принудени да се преместят в Брюксел, но само за да продължат своята теоретична дейност още по-активно.

Там създават Брюкселски комунистически кореспондентски комитет. Той се превръща в основа на създадения в Лондон Съюз на комунистите.

На Маркс и Енгелс е възложено да съставят неговата програма.

Така те създават прочутия „Манифест на комунистическата партия“ (1848), в който се излагат в синтезиран вид основните идеи на марксизма.

Избухването на буржоазно-демократичните революции в Европа през същата година отвежда двамата в Кьолн, където служат в подкрепа на революционната демокрация и пролетариата.

След разгрома на революциите Маркс се връща в Париж, а след това емигрира в Лондон завинаги.

Заедно с Енгелс се заемат с възстановяването на Съюза и започват издаването на ново политикономическо списание.

Принуден да издържа семейството си, Маркс сътрудничи на редица демократични американски, английски, немски и австрийски вестници, в т.ч. и „Новата американска енциклопедия“, като същевременно пропагандира в тях своите възгледи.

Благодарение на безкористната финансова и интелектуална подкрепа на Енгелс Маркс успява да развие икономическата си теория, която намира своята окончателна реализация във фундаменталния труд „Капиталът“ (1867, 1885, 1894).

Бурното развитие на международното работническо движение намира своята кулминация в основаването на Първия интернационал в Лондон, чийто ръководител е Маркс.

Ключова роля изиграва Парижката комуна (1871) – историческо събитие, което го ангажира както с непосредствена подкрепа на нейните участници, така и с теоретично осмисляне на нейния опит.

Същевременно той продължава активно да съдейства за развитието на работническите партии в Европа и най-вече на Германската социалдемократическа партия.

Здравословното му състояние е влошено и затова изключително напрегната интелектуална натовареност ускорява неговата смърт.

Учението на Маркс намира своята специфична модификация и доразвитие в трудовете на Ленин и в догматизирания вариант на диалектическия и историческия материализъм в социалистическите страни от Източния блок.

Хуманистично-антропологичните възгледи на Маркс оказват силно влияние върху франкфуртската школа, неофройдизма,неомарксизма, сартрианството, идеологията на социалдемокрацията и „новите леви“.

И по-специално върху мислители като Хабермас, Маркузе, Витгенщайн, Сартр, Камю, Попър.

Ето и някои от най-известните цитати на великия немски мислител:

Един призрак броди из Европа – призракът на комунизма.

Историята се повтаря – първо като трагедия, после като фарс.

Философията не бива да витае в абстрактните висини, откъснати от действителността, а трябва да има практическа насоченост.

Идеите сами по себе си не могат нищо да осъществят. За осъществяването на идеите са необходими хора, които да приложат практическа сила.

Истински нравственото поведение се заключава в това да се избягва всеки повод за безнравствено поведение.

Именно достойнството възвисява най-много човека, то придава на неговата дейност и на всичките му стремежи най-висше благородство.

В обществен строй, основан на антагонизъм, този, който иска да попречи на робството, трябва да е готов за война.

Моралните устои не могат да бъдат създавени с параграфите на закона.

Автор: Петър Мургински