Джордж Едуард Мур (1873 – 1958 г.) е британски философ, един от основоположниците на аналитичната философия.

Мур е „философ на философите“ – влиятелен и уважаван сред другите философи, но сравнително непознат за широката публика.

Той е член на тайното общество на Апостолите от Кеймбридж, което впоследствие остава в историята като най-мощната шпионска организация, съществувала някога.

Част е и от кръга Блумсбъри – общност на британски интелектуалци, противопоставящи се на викторианското лицемерие чрез отстояване принципите на свободата.

Твърдението му „Вали, но аз не вярвам, че вали“ философската общност нарича „Парадокс на Мур“, защото изглежда абсурдно някой да утвърждава двете части на твърдението едновременно, но въпреки това няма логическо противоречие.

Подлагайки на пронизваща критика историко-философската традиция, той открито заявява, че философията не трябва да търси своя предмет в осмислянето на света и човека в техните взаимоотношения, а в анализа на езика чрез интерпретация на наличните системи и възгледи.

Това оказва съществено влияние върху развитието на възгледите на Ръсел и Витгенщайн, с които Мур общува непрекъснато.

През 1918 г. той е избран за член на Британската академия на науките, а от 1921 до 1947 г. е главен редактор на най-авторитетното англоезично философско списание „Мисъл“.

Паралелно изнася лекции в най-престижните британски и американски университети.

Сред най-известните му трудове са „Принципи на етиката“ (1903), „Етика“( 1912) и „Философски студии“ (1922).

Неговите възгледи оказват особено голямо влияние върху развитието на неореализма и метаетиката.

Ето и някои избрани цитати на великия британски мислител:

Вали, но аз не вярвам, че вали.

Който пропусне възможност, губи себе си.

Литературното течение се състои от пет или шест човека, които живеят в един град и сърдечно се ненавиждат един друг.

Моят начин на цитиране се отличава от обичайния по това, че аз пропускам кавичките.

Образованието е гибелно за всеки, който има заложби…

Не е важно колко лошо рисувате до момента, когато вие не рисувате така лошо, както останалите.

В крайна сметка има само една раса ⁠— човечеството.

Автор: Петър Мургински

Снимки: Goodreads