Search
Close this search box.

Колкото по-големи са трудностите, толкова по-голяма е славата от преодоляването им – ЕПИКУР

Епикур (342 г. пр.н.е – 270 г. пр.н.е) е древногръцки философ, основоположник на епикурейството.

 

 

Епикур е последовател на Демокрит и главен представител на атомистичната философия през елинистичния период.

 

 

По време на престоя си в Атина той установява близки отношения с Ксенократ и Теофраст, чрез които се запознава с идеите на Платон и Аристотел.

 

 

Не след дълго основава своя собствена философска школа  „Градината на Епикур“ която се позовава на демократични принципи, като в нея са се допускали представители на различни прослойки, включително и жени.

 

 

Творчеството му наброява над 300 трактата, някои от които „За телата и пустотата“„За образите“„За боговете“.

 

 

Най-известното му произведение е „За природата“ и обхваща цели 37 тома.

 

 

Частично са запазени писмата му до Херодот, Питокъл и Менокей, третиращи въпросите на етиката, атомистичното учение, космологията и метеорологията.

 

 

Също така – неговите сборници с афоризми „Главни мисли“ и „Ватикански сборник от изречения“, включващи над 120 сентенции.

 

 

След като Епикур доразвива учението на Демокритто се налага като основна насока за античната философска мисъл.

 

 

Това безспорно оставя дълбоки следи в културната история на човечеството.

 

 

Епикурейството се позовава на материализъм, основан на реалистичното изследване на природата и човека, на логическия синтез на обективно преценените отделни факти.

 

 

Неговите идеи подпомагат целенасочено както критицизма на научната мисъл против идеализма и митологията, така и предразсъдъците и многобройните заблуждения.

 

 

Спомага за изграждането на научен и хуманистичен светоглед.

 

 

За Епикур знанието е най-дълбоката и трайна основа на нравствения идеал, което от своя страна предполага висока интелектуалност на духа.

 

 

 

Неговите идеи оказват съществено развитие върху философския материализъм като цяло и особено върху Лукреций, Сенека, Гасенди, Спиноза, Джеферсън, ХюмМил, Маркс.

 

 

Ето и някои от най-известните цитати на великия древногръцки мислител:

 

 

Навеждай се само, за да вдигнеш падналите.

 

 

Не толкова помощта на приятелите ни помага, колкото вярата, че можем да разчитаме на нея.

 

 

Питай себе си всяка вечер: „Какво добро направих днес?“.

 

 

Не пропускай да правиш малки услуги – ще изглежда, че си способен и на по-големи.

 

 

Колкото по-големи са трудностите, толкова по-голяма е славата от преодоляването им.

 

 

Богатството ни се състои не от това, което имаме, а от това, което ни радва.

 

 

Винаги имай в библиотеката си нова книга, в избата – нова бутилка, в градината – свежо цвете.

 

 

Имай винаги повече разум, отколкото гордост.

 

 

Никога не искай да се харесаш на тълпата, нито очаквай благодарност от другите.

 

 

Поука вместо омраза, усмивка вместо презрение.

 

 

Дали Бог иска да предотврати злото, но не може?

 

 

Безумие е човек да се моли на Боговете за нещо, което може да постигне сам.

 

 

Смъртта не би трябвало да ни притеснява, тъй като докато сме живи, нея я няма. Когато пък дойде – ние вече не сме живи.

 

 

Автор: Петър Мургински