Дейвид Хюм (1711 – 1776 г.) е шотландски философ, икономист, юрист, историк и библиотекар, един от най-влиятелните мислители на Просвещението.

Роден е в Единбург, в семейство на земевладелец.

Изучава право в Единбургския университет, макар че се интересува главно от философия и литература.

Повлиян е от идеите на Цицерон, Бъркли, Лайбниц, Декарт, Бейкън, Хобс, Лок, Русо, Хътчисън и Смит.

Изследва задълбочено проблемите на социалната несправедливост, на човешкото познание и морал.

След завършване на своето образование Хюм прави опит да се заеме с търговска дейност, който се оказва неуспешен.

Въпреки това той остава един от най-добрите икономисти на своето време.

Хюм не получава възможността да преподава в университетите в Единбург и Глазгоу, тъй като има репутацията на скептик и атеист.

През 1734 г. заминава за Франция, за да обогати познанията си и да се отдаде на активна творческа дейност.

Там издава произведенията „Морални и политически есета“ (1741), „Философски есета върху човешкото познание“ (1748) и  „Изследване върху принципите на морала“ (1751).

Впоследствие се заема и с дипломатическа дейност.

Между 1752 и 1761 г. е библиотекар на обществото на юристите в Единбург.

Там той създава своята осемтомна „История на Великобритания“.

Написва и книгата „Естествена история на религията“ (1757).

В периода 1763-1766 г., в качеството си на секретар на английското посолство в Париж, Хюм се запознава с най-видните дейци на Френското просвещение — Волтер, Русо, Холбах, Дидро и Хелвеций — които го посрещат сърдечно заради неговите възгледи.

След завръщането си от Франция Хюм продължава философските си изследвания.

Избран е за секретар и на философското общество в Единбург.

Именно там, малко преди смъртта си, Хюм се сближава с класика на английската политикономика – Смит.

Идеите на Хюм оказват съществено влияние върху Кант, Джеферсън, Мадисън, Франклин, Мил, Ръсел, Витгенщайн, Шопенхауер, Хусерл, Маркс, Кейнс, Попър и Хайек.

Ето някои от най-известните цитати на шотландския мислител с разнообразни, но взаимосвързани интереси:

Разумът съществува само и единствено, за да служи на страстта.

Мъдрият човек основава вярванията си на доказателства.

Която и да е свобода не се губи изведнъж.

Всичко, което наричаме героична доблест и се възхищаваме като величие и възвишеност на духа, не е нищо повече от спокойствие и основателна гордост и самоуважение.

Нямаме други мотиви освен чувството за дълг да спазим обещанията си. Ако смятахме, че обещанията не са морално обвързани, не бихме се чувствали склонни да ги спазваме.

Ако смелостта и амбицията не са съчетани с доброжелателността, те могат да направят от човека само тиранин или разбойник.

Човек е щастлив, когато живее в условия, съответстващи на неговия темперамент, но е по-съвършен, когато знае как да адаптира своя темперамент към всякакви условия.

Природата е винаги по-силна от принципите.

Истината се ражда от споровете между приятели.

И най-живата мисъл винаги ще отстъпва на най-простата сензация.

Каква привилегия само е да имаме онова усещане в мозъка, което наричаме мисъл!

Автор: Петър Мургински