Херберт Маркузе (1898 – 1979 г.) е немско-американски философ, представител на Франкфуртската школа и фройдомарксизма.

Маркузе е идеолог на „новите леви“.

Левичарските настроения в младежките му години по време на Първата световна война го довеждат в редиците на германските социалдемократи, но впоследствие се отдръпва от политиката.

Следва философия в Берлин и Фрайбург, увлечен от идеите на Хусерл и Хайдегер, като за кратко дори става асистент на последния.

Политическите им различия и симпатиите на Маркузе към марксизма го отвеждат при Хоркхаймер във Франкфурт, където се включва в издаването на ранните произведения на Маркс.

Идването на власт на националсоциалистите го принуждава да емигрира първо в Женева, а после в Ню Йорк.

По време на Втората световна война антифашистките му убеждения го отвеждат на работа в американските разузнавателни служби и външното министерство.

След края на войната става преподавател в Руския институт на Колумбийския университет.

Като професор по философия в университета в Сан Диего – Калифорния, Маркузе се превръща във водещ идеолог на „новите леви“ както в САЩ , така и в Европа.

Най-важните му трудове са „Разум и революция“ (1941), „Ерос и цивилизация“ (1955), „Съветският марксизъм“ (1958), „Едноизмерният човек“ (1964), „Критика на чистата толерантност“ (1965), „Краят на утопията“ (1967), „Контрареволюция и бунт“ (1972).

Върху формирането на философските му възгледи влияние оказват идеите на Дилтай, Хусерл, Хайдегер, Хегел, Маркс и Фройд.

Като възпитаник на Франкфуртската школа, Маркузе е убеден, че основната задача на философията е социалният анализ на проблемите на своете време върху основата на междудисциплинарната интеграция с психологията и социологията.

Идеите на Маркузе оказват силно влияние върху радикалното ляво развитие на неомарксизма и особено върху „новите леви“ и младежките бунтове на Запад по време на Студената война, чиято идеология издига лозунга за „Трите М“ – Маркс, Мао, Маркузе.

Ето и някои от най-известните цитати на великия мислител:

При управлението на едно репресивно цяло, свободата може да бъде превърната в могъщо средство за Господство.

Можем ли наистина да правим разлика между средствата за масово осведомяване като средства за информация и развлечения и като средство за манипулация и индоктринация?

Свободата на политиката ще означава освобождаване на индивиди от политика, върху която те нямат ефективен контрол. По същия начин, интелектуалната свобода би означавало възстановяване на индивидуалната мисъл, погълната от масовите комуникации и индоктринация, премахването на общественото мнение заедно с неговите създатели.

Всяко освобождение зависи от осъзнаването на робството, а появата на това съзнание винаги е възпрепятствано…

Маркс сбърка, че пролетариатът е автентичната революционна класа.

Колкото по-важен е интелектуалецът, толкова по-състрадателен ще бъде той с владетелите.

Автор: Петър Мургински

Снимки: Pinterest