Рене Декарт (1596 – 1650 г.) е френски философ, математик и физик.

Картезий се счита за основоположник на съвременната философия и баща на съвременната математика.

Той се нарежда сред най-влиятелните мислители в модерната европейска история.

Спечелил легендарна слава най-вече със своите новаторски философски идеи, Декарт завинаги променя развитието на съвременната аналитична геометрия и математически анализ.

Той е недоволен от господстващата в академичната среда схоластика, от догматичното преклонение пред авторитета на Аристотел и неговия теологичен интерпретатор Тома Аквински.

Декарт е страстен полемист.

Отстоява пламенно своите убеждения посредством кореспонденция с видни философи на своето време – като Бейкън, Хобс и Гасенди.

През 1618 година Декарт постъпва в армията на принц Морис Насауски, стадхаудер на Холандия, която води Осемдесетгодишната война срещу Испания.

Скоро след това заминава за Германия на служба при баварския херцог Максимилиан I, където участва в битката при Бяла гора край Прага.

Докато се намира в Нойбург на Дунав, Декарт изживява поредица от три съня или видения, за които по-късно твърди, че променят из основи живота му.

Те го довеждат до заключението, че пътят към науката за него ще бъде следване на истинската мъдрост и основна житейска цел.

Завръща се в Париж година по-късно, където участва в обсадата на Ла Рошел, водена от кардинал Ришельо.

Въпреки честите си местения, Декарт успява да напише основните си трудове, с които предизвиква обрат в математиката и философията.

Най-известните му произведения са „Правила за ръководството на ума“ (1628), „Разсъждения за метода“ (1637), „Размишления върху първата философия“ (1641), „Трактат за страстта“ (1649).

Впоследствие Луи XIV му отпуска кралска пенсия.

Почти веднага след това Декарт заминава за Швеция по покана на кралица Кристина.

Там той умира от пневмония.

По-късно останките му са преместени в Париж и погребани в абатството Сен Жермен де Пре.

Макар че по време на Френската революция има планове останките му да бъдат пренесени в Пантеона, те така и не са осъществени.

Етиката на Декарт се основава на неговия рационализъм, който е доразвит от Спиноза на монистична основа.

Физиката на Декарт намира отличен прием сред представителите на френския материализъм – например при Ламетри и Кабанис.

Философските му идеи вдъхновяват почти всички представители на Западната философия и особено Кант, Фихте, Шелинг, Хегел, Маркс и Енгелс.

В по-ново време оказва влияние върху феноменологията на Хусерл и Хайдегер, екзистенциализма на Киркегор, Достоевски, Камю, Сартр и Ницше, и модерната трансцендална философия в лицето на Мюнхенската школа.

Неговите последователи се наричат картезианци.

Ето и някои от най-известните цитати на великия френски мислител:

Четенето на добри книги е като разговор с най-добрите умове на миналите векове.

Всеки проблем, който разреша, става правило, което впоследствие ми помага да реша други проблеми.

Интелектът – това е страст.

Надеждата – това е стремление на душата да убеди себе си в това, че желаното се сбъдва.

Страхът – това е склонност на душата.

Отчаяние – това е страх без надежда.

Мисля, следователно съществувам.

За да знаеш какво мислят хората, гледай какво правят, а не какво казват.

Вместо да завладяваш света, завладей себе си!

Този, който върши добри дела, живее добре.

Автор: Петър Мургински