Клод Анри дьо Рувроа, граф дьо Сен-Симон (1760 – 1825 г.) е френски философ, икономист и предприемач, родоначалник на критичния утопичен социализъм, известен още като първия теоретик на индустриалното общество.

Роден е в Париж и произхожда от аристократично семейство.

Възпитаник е на д‘Аламбер.

Влияние върху неговото развитие оказват идеите на Русо, Сократ, Декарт, Бейкън, Лок, Хюм, Смит, Сей, Кондорсе, Волтер, Нютон.

Взима участие във войната за независимост на северноамериканските колонии против Англия, като офицер във френските войски.

Сен-Симон има строго положително отношение към Великата френска буржоазна революция.

Обявява се против привилегиите на аристокрацията, към която самия той принадлежи.

Поставя си амбициозната цел да разработи проект за по-справедлив обществен строй, за което впоследствие е признат за един от най-видните социалисти-утописти.

Своите философски разбирания той изглага в съчиненията „Писма на женевски жител до съвременниците“ (1803), „Труд за световното притегляне“ (1813), „Очерк на науката за човека“ (1816), „Индустрията, или политчески, морални и философски разсъждения“ (1818), „За теорията на обществената организация“ (1819), „За индустриалната система“ (1822).

Според него вселената се подчинява на световното притегляне, валиден както за природата, така и за обществото.

Защитава тезата, че човешкият ум може да разчита на успех само и единствено когато основава своите разсъждения върху наблюдения и изследвани факти.

Развива интересна теория за обединяването на апостериорния и априорния метод в общ метод на научното познание.

Тълкува историята на човечеството идеалистически – като прогресивно развитие на човешкия разум.

Упорито търси най-добрата система на обществено устройство за дадената епоха.

Вярва, че след като всяка нова система достигне границите си на своето съвършенство, тя следва да бъде отхвърлена и заменена с нова.

За бъдещетата обществена организация, в която всички хора работят, той изтъква, че в нея решаваща роля ще имат учените, а не хората, които заемат обществени длъжности.

Според него въпросите за повишаване на благосъстоянието следва да се обсъждат и решават въз основа на научни доводи, а обществените задължения следва да бъдат възлагани само на хората, които в най-голяма степен са способни да ги изпълняват в съответствие с общото благо.

Така той цели да елиминира трите основни порока на всички предшестващи политически системи, а именно – произволът, некадърността и интригата.

Идеите на Сен-Симон оказват съществено влияние върху развитието на Мил, Маркс и Енгелс, а неговата концепция за бъдещата обществена организация е един от основните източници за възникването на марксизма.

Ето и някои от най-известните цитати на великия френски мислител:

Нациите, както и индивидите, могат да живеят или крадейки, или произвеждайки.

Обществото не живее от негативни, а от позитивни мисли.

Най-доброто обществено устройство е това, което прави живота на хората, съставящи мнозинството от обществото, най-щастливи, предоставяйки им максимум средства и възможности за удовлетворение на най-важните им потребности.

Погледнете историята на прогреса на човешкият разум и ще видите, че почти всички образцови произведение и хората на които ги дължим са особняци и нерядко преследвани.

Простият здрав смисъл ръководи по-добре, отколкото лъжливите научни теории.

Поддържането на порядък е основно условие, при което обществото може да посвети себе си на някаква дейност, но не може да го счита за цел на обществото.

От всеки според възможностите, на всеки според нуждите.

Автор: Петър Мургински