Мишел дьо Монтен (1533 – 1592 г.) е френски благородник, философ и просветител от епохата на Ренесанса, известен като основоположник на есеистичния жанр.

Роден е във фамилния замък Монтен в град Сен-Мишел.

Произхожда от аристократичен род.

Майка му Антоанета де Лопес е от семейство на заможни арагонски евреи.

Баща му Пиер Ейкем е участник в Италианските войни (1515 – 1559) между австро-испанската династия Хабсбурги и френската династия Валоа.

В своето детство Мишел се възпитава по либерално-хуманистичната педагогическа методика на баща си, основно на латински.

За неговото развитие допринасят идеите на Сократ, Деморкит, Епикур, Сенека, Лукреций, Цицерон, Плутарх, Августин, Вергилий.

Завършва право и политика, въпреки че политиката не е по вкуса му.

След като заема редица висши админситративни роли, сред които и съветник на парламента, именно от баща си наследява позицията кмет на Бордо.

В това си качество по време на Религиозните борби (1562 – 1598) между католици и хугеноти, Монтен се застъпва за веротърпимост и апелира за прекратяване на гражданската война.

По време на конфликта, еднакво уважаван от краля-католик Анри III и протестантът Анри IV Наварски, той често е посредник между двете враждуващи страни.

След смъртта на баща си Монтен се оттегля от политиката, за да се отдаде на творческа дейност.

Започва да пише своето знаменито съчинение „Опити“ (1580), с което утвърждава жанра есе.

С това той се превръща в безспорна интелектуална фигура.

В духа на антисхоластичните нагласи на своето време Монтен остро напада догматичните идеи на перипатетизма, чийто най-изразен представил според него е Аристотел.

Констатира слабостта на човешкия разум с неговите относителни и ненадеждни заключения.

Изразява същността на универсалния критицизъм, поставящ на съмнения всичко установено.

Изтъква моралното предимство на по-обикновените хора за сметка на робуващите на авторитета догматици.

В качеството си на безкомпромсиен критик, неговите идеи допринасят осезаемо за развитието на френското просвещение и материализъм.

Монтен повлиява значително Шекспир, Декарт, Бейкън, Лок, Русо, Волтер, Монтексьо, Хюм, Маркс, Ницше, Сартр, Камю, Фройд, Дарвин, Пушкин.

Ето и някои от най-известните цитати на великия френски мислител:

Невежеството е най-меката възглавница, на която човек може да облегне главата си.

Навикът притъпява остротата на нашия ум.

Страхливостта е майка на жестокостта.

Нашата слабост и малодушие правят нещата трудни и мъчителни.

Истинското огледало на нашите мисли е начинът ни на живот.

Родили сме се , за да действаме.

Дух, който няма определена цел, се погубва.

Нека дадем на природата шанс – тя знае по-добре от нас.

Ако ни забраните нещо, ни карате да мислим за него.

… не ще се намери нито едно държавно устройство, в което да няма примес от церемониално тщеславие или лъжа – за да се държи народът под юзда.

Бил е несъмнено умен човек онзи, който е казал, че щастливото съпружество е възможно само между сляпа жена и глух мъж.

Автор: Петър Мургински