Не бива да бъде забравян никой, който е бил велик – Сьорен КИРКЕГОР

Сьорен Киркегор (1813 – 1855 г.) е датски философ и теолог.
Киркегор е роден във влиятелно копенхагенско семейство на заможен търговец.
Баща му е бил фанатично религиозен човек, живял с убеждението, че е навлякъл върху себе си Божия гняв.
В действителност се оказва, че неговите опасения не са без основание.
Именно тази мрачна и сурова семейна атмосфера оказва огромно влияние върху творчеството на Киркегор и формирането на неговия светоглед.
По волята на баща си постъпва в теологичния факултет на Копенхагенския университет, макар и интересите му да са по-скоро в сферата на философията и историята.
Друг важен момент в живота на Киркегор, с особено значение за творчеството му, е разваленият годеж с Регинe Олсен.
Веднага след това се премества в Берлин, за да посещава философските лекции на Шелинг, но твърде скоро се разочарова и от него.
Там той се запознава с Енгелс и Бакунин.
За неговото философско развитие допринасят още идеите на Сократ, Платон, Лутър, Декарт, Кант, Шопенхауер.
Макар и да отхвърля хегелианството, Киркегор запълва съществуващата след философията на Хегел празнина чрез това, което впоследствие се превръща в екзситенциализъм.
Киркегор се завръща в Копенхаген, за да се отдаде на активна творческа дейност.
За няколко години публикува множество философски, литературни и теологични трудове.
Този период го превръща в една от най-значимите фигури на съвременната хуманитарна мисъл.
Между по-известните му произведения се нареждат „Или-или“ (1843), „Страх и трепет“ (1843), „Християнски беседи“ (1848), „Болест към смъртта“ (1849), „Мигновение“ (1855).
Към края на живота си влиза в открит конфликт с датската православна църква, която до последно го атакува.
Поради високо интензивната си интелектуална дейност и крехкото си здраве, подобно на всичките си шест братя и сестри, Киркегор умира внезапно – едва на 42 години.
Неговите идеи оказват съществено влияние върху Бердяев, Достоевски, Ницше, Сартр, Камю, Ясперс, Витгенщайн и Хайдегер.
Ето и някои от най-известните цитати на великия датски мислител:
Не бива да бъде забравян никой, който е бил велик.
Поеми риска и загуби. Непоемайки риск, ти вече си загубил.
Щастието е най-доброто скривалище от отчаянието.
Животът не е проблем, който да бъде решаван, а реалност, която да бъде преживявана.
Хората изискват свобода на речта, за да компенсират свободата на мисълта, която избягват.
Има два начина да бъдеш заблуден – да вярваш в това, което не е вярно или да не вярваш в това, което е вярно.
Животът може да бъде разбран само отзад напред, но се живее обратно.
Отче наш, Ти, който си на небесата! Какво е човекът без Теб! Не е ли цялото човешко знание, колкото и огромно да е то, само един дребен фрагмент, ако човек не познава Теб! Не са ли всички човешки усилия, дори и да обхващат целия свят, само едно недовършено начинание, ако човек не познава Теб – Единственият, който обединява всичко в едно.
Функцията на молитвата не е да повлияе Бог, а да промени представата на този, който се моли.