Search
Close this search box.

Не бива да бъде забравян никой, който е бил велик – Сьорен КИРКЕГОР

Сьорен Киркегор (1813 – 1855 г.) е датски философ и теолог.

 

Киркегор е роден във влиятелно копенхагенско семейство на заможен търговец.

 

Баща му е бил фанатично религиозен човек, живял с убеждението, че е навлякъл върху себе си Божия гняв.

 

В действителност се оказва, че неговите опасения не са без основание.

 

Именно тази мрачна и сурова семейна атмосфера оказва огромно влияние върху творчеството на Киркегор и формирането на неговия светоглед.

 

По волята на баща си постъпва в теологичния факултет на Копенхагенския университет, макар и интересите му да са по-скоро в сферата на философията и историята.

 

Друг важен момент в живота на Киркегор, с особено значение за творчеството му, е разваленият годеж с Регинe Олсен.

 

Веднага след това се премества в Берлин, за да посещава философските лекции на Шелинг, но твърде скоро се разочарова и от него.

 

Там той се запознава с Енгелс и Бакунин.

 

За неговото философско развитие допринасят още идеите на СократПлатон, Лутър, ДекартКантШопенхауер.

 

Макар и да отхвърля хегелианството, Киркегор запълва съществуващата след философията на Хегел празнина чрез това, което впоследствие се превръща в екзситенциализъм.

 

Киркегор се завръща в Копенхаген, за да се отдаде на активна творческа дейност.

 

За няколко години публикува множество философски, литературни и теологични трудове.

 

Този период го превръща в една от най-значимите фигури на съвременната хуманитарна мисъл.

 

Между по-известните му произведения се нареждат „Или-или“ (1843), „Страх и трепет“ (1843), „Християнски беседи“ (1848), „Болест към смъртта“ (1849), „Мигновение“ (1855).

 

Към края на живота си влиза в открит конфликт с датската православна църква, която до последно го атакува.

 

Поради високо интензивната си интелектуална дейност и крехкото си здраве, подобно на всичките си шест братя и сестри, Киркегор умира внезапно – едва на 42 години.

 

 

Неговите идеи оказват съществено влияние върху Бердяев, Достоевски, НицшеСартрКамю, Ясперс, Витгенщайн и Хайдегер.

 

Ето и някои от най-известните цитати на великия датски мислител:

 

Не бива да бъде забравян никой, който е бил велик.

 

Поеми риска и загуби. Непоемайки риск, ти вече си загубил.

 

Щастието е най-доброто скривалище от отчаянието.

 

Животът не е проблем, който да бъде решаван, а реалност, която да бъде преживявана.

 

Хората изискват свобода на речта, за да компенсират свободата на мисълта, която избягват.

 

Има два начина да бъдеш заблуден – да вярваш в това, което не е вярно или да не вярваш в това, което е вярно.

 

Животът може да бъде разбран само отзад напред, но се живее обратно.

 

Отче наш, Ти, който си на небесата! Какво е човекът без Теб! Не е ли цялото човешко знание, колкото и огромно да е то, само един дребен фрагмент, ако човек не познава Теб! Не са ли всички човешки усилия, дори и да обхващат целия свят, само едно недовършено начинание, ако човек не познава Теб – Единственият, който обединява всичко в едно.

 

Функцията на молитвата не е да повлияе Бог, а да промени представата на този, който се моли.