Аристотел (384 г. пр.н.е. – 322 г. пр.н.е.) е древногръцки философ и учен, един от най-големите гении на Античността, наричан „Баща на науката“.

Предполага се, че Стагирит, както често Аристотел е бил наричан, е роден в Стагира на Халкидическия полуостров.

Баща му Никомах е лекар в двора на македонските владетели и личен такъв на Аминта III.

На 15-годишна възраст Аристотел остава сирак, а неговото обучение е поверено на Проксен, съпруг на сестра му Аримнеста.

Няколко години по-късно Аристотел е изпратен в Атина, за да продължи образованието си в Академията на Платон, където прекарва близо две десетилетия.

Не след дълго започва да изнася беседи върху въпросите за ораторското изкуство.

След смъртта на Платон той напуска Атина, за да предприеме пътешествие на изток в Мала Азия, където продължава своите занимания в областта на природознанието.

Впоследствие Аристотел, по покана на македонския владетел Филип II, става възпитател на сина му Александър III.

Той полага изключителни усилия, за да посвети бъдещия велик владетел в науката, философията, изкуството и литературата.

След коронясването на Александър Македонски Аристотел се завръща в Атина, за да основе своя собствена философска школа, известна с наименованието перипатетична.

Преподава в гимназиона близо до храма Аполон Лицейски и поради това учебното заведение получава наименованието лицей.

След смъртта на Александър Велики настъпват несигурни времена за всички в Атина, особено за промакедонските сили.

Философът, припомняйки си съдбата на Сократ, поверява своята школа и библиотека на Теофраст, друг възпитаник на Платон, за да се оттегли на остров Евбея, където умира на следващата година.

Литературното му творчество е изключително богато.

Аристотел е сред малкото личности в историята, изследвали почти всяка тема, достъпна за своята епоха.

В Александрия е съставен списък с над 150 негови произведения.

Творческата му дейност е обобщение на всички най-значими факти и постижения на тогавашната философия и наука.

Съчиненията му са на практика енциклопедия на древногръцкото познание.

Сред най-известните му трудове се нареждат „Метафизика“, „Физика“, „За душата“, „Етика“, „Политика“, „Категории“, а също така, макар и спорно, „Аналитика“ I и II.

Идеите на Аристотел играят ключова роля в културната историята на човечеството.

Често са свързвани с прогресивни тенденции на цивилизационно ниво, като в отделни исторически периоди се явяват надежден защитник на хуманизма.

Те се налагат като проводник и мощен стимул на рационалистичните начинания на човешката мисъл.

Неговото учение повлиява почти цялата по-късна западна философия и особено: Тома Аквински, Бейкън, Декарт, Спиноза, Кант, Хегел, Хобс, Лок, Русо, Маркс, Хайдегер, Хусерл.

Ето и някои от най-известните цитати на великия древногръцки мислител:

Не е имало досега нито един велик ум без примеси на безумие.

Човекът по природа е политизирано животно.

Човекът извън обществото е или Бог или звяр.

Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.

По-добре под властта на закона, отколкото под тази на индивида.

Познанието започва от почудата.

Образованието е най-добрата осигуровка за старините.

Умът е не само в знанието, но и умението то да се прилага.

Мъдростта е най-точната наука!

Който е приятел на всички, не е приятел на никого.

Природата не върши нищо без причина.

Нещастието сплотява хората.

Свободата е основата на демократичната държава.

Да бъдеш добър човек и да бъдеш добър гражданин невинаги е едно и също нещо.

Автор: Петър Мургински