Сократ (469 г. пр.н.е. – 399 г. пр.н.е.) е древногръцки философ от Атина, един от най-великите мислители на западната философия.

Баща му Софрониск е скулптор, а майка му Фенарета – акушерка.

Образованието на Сократ съчетава гимнастика и философия още от ранна възраст.

Той гледа на комбинацията като на средство за морално усъвършенстване.

Взема дейно участие в Пелопонеската война при сраженията край Потидея в Халкидика, Делион в Беотия и Амфипол – в Македония.

Сократ се занимава със скулптура в младостта си и е поканен да извае трите харити на Акропола, който по това време се изграждал отново.

Това е времето на впечатляващ културен, интелектуален и политически подем на Атина, която изживява разцвета си под управлението на Перикъл – велик стратег и радетел за развитието на полиса.

Паралелно започват да се появяват така наречените софисти – „учители по мъдрост“, за които няма абсолютна истина и всичко е субективно.

Чрез проучвания и задаване на въпроси Сократ създава нов клон на философията, която дотогава е ограничена от рамките на теориите за природата, отнасящ се до морала.

Този нов аспект на философската наука се нарича етика.

За Сократ моралното развитие е най-важната човешка задача, което не би следвало да бъде само куп от учения и догми, а и начин на живот.

Излага възгледите си под формата на беседа.

Създава кръжок, в който участват видни по-късно мислители и държавни дейци – Платон, Ксенофонт, Критий, Алкивиад, като отказва да взема пари за преподавателската си дейност.

По-късно е обвинен в това, че не признава боговете, които признава държавата.

Сократ не успява да докаже невинността си по време на скалъпения политически процес и бива осъден на смърт чрез отравяне.

Макар и близките му да организират неговото бягство, той отказва и остава твърдо зад позицията си, че ако направи това, ще обезсмисли целия си живот и всичко, в което някога е вярвал.

След неговата смърт настъпват разногласия между учениците му.

Впоследствие се формират няколко сократични философски школи – Мегарска, Елейска, Киренска, Кинична.

Сократ не оставя никакво писмено творчество.

За неговите възгледи се съди преди всичко от трактатите на Ксенофонт, Платон и Аристотел.

Идеите му повлияват съществено почти цялата западна философия, но най-вече неговите последователи и други антични философи – като Антистен, Аристип, Федон, Евклид.

Ето и някои от най-известните цитати на великия древногръцки мислител:

Има само едно добро – знанието и едно зло – невежеството.

Единствената истинска мъдрост е да знаеш, че нищо не знаеш.

Обучение, получено с пари, е по-лошо от никакво обучение.

Обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд.

Аз не съм атинянин или грък – аз съм гражданин на света.

Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет.

Не изисквай от другите това, което ти сам не можеш да изпълниш.

Не прави на другите нещо, което те ядосва, когато го правят на теб.

Най-богат е този, който се задоволява с най-малко.

Само изключително невежите или изключително интелигентните могат да се противопоставят.

Начинът да придобиете добра репутация е да се стремите да бъдете това, което искате да се появи.

Щом не знаем какво е смъртта, не е логично да ни е страх.

Смъртта може да е и най-голямата благодат за човека…

Автор: Петър Мургински