Фридрих Енгелс (1820 – 1895) е немски философ, икономист, революционер и идеолог на международното работническо движение, който заедно с Карл Маркс полага основите на марксистката идеология и теорията за комунизма.

Роден в семейство на фабрикант и търговец, Енгелс израства и се възпитава в консервативна и религиозна среда, срещу която се бунтува още от ранна възраст.

Воден от младежките си стремежи за свобода и социална справедливост, той се присъединява към демократичното движение „Млада Германия“, където се изявява като талантлив публицист в редица вестници и списания.

В Берлин се свързва с младохегелианците – радикални интелектуалци от най-висока класа, родоначалници и основни фигури в няколко идейни и политически движения. 

Посещава лекции на Шелинг. Там се запознава с Киркегор и Бакунин.

Върху философското му развитие ключова роля изиграват още идеите на Смит, Рикардо, Русо, Гьоте, Фойербах и Щирнер.

През този период младият Енгелс се формира като революционен демократ и сътрудничи активно на опозиционния „Рейнски вестник“,чийто главен редактор е Маркс. 

Вследствие на оживена кореспонденция първо в Кьолн, а след това в Париж и Брюксел, двамата изясняват пълното единство на своите теоретични възгледи и политически позиции.

С публикуването на „Манифест на комунистическата партия“ (1848), Маркс и Енгелс полагат основите на едно изключително приятелство, продължило през целия им живот. 

Дружба, която впоследствие разтърсва света.

След разгрома на революцията в Германия, Енгелс емигрира в Лондон, където се установява завинаги. Безкористно подпомага финансово Маркс и семейството му.

В периода от Парижката комуна (1871) до смъртта на Маркс (1883), Енгелс написва някои от своите най-важни трудове – „Анти-Дюринг“ (1877) и „Диалектика на природата“ (1882).

Възгледите на Енгелс оказват влияние върху развитието на ортодоксалния марксизъм, но се игнорират от останалите философски школи и течения.

Ето някои от най-известните мисли на човекa в сянка, бичуващи статуквото:

Един призрак броди из Европа – призракът на комунизма.

Не можем да избягаме от съдбата си. С други думи, не можем да избегнем неизбежните последствия от собствените си действия.

Човекът престана да бъде роб на човека и стана роб на вещите.

За осъществяването на идеите са необходими хора, които да употребят практическа сила.

Историята не е нищо друго, освен дейността на преследващия своите цели човек.

Държавата не е нищо друго освен организираната съвкупност от мощни класове, собственици на земя и капиталисти, насочени срещу експлоатираните работници.

Революцията е скокът на човечеството от царството на необходимостта в царството на свободата.

Първото условие за свобода е отговорността на всички длъжностни лица за всички свои действия спрямо всеки един от гражданите пред народните съдилища и съгласно обичайното право.

Нека управляващите класи треперят пред нашата велика революция. Пролетариатът няма какво да загуби, освен своите вериги. Те ще спечелят света … пролетарии от всички страни, обединявайте се!

Автор: Петър Мургински

Снимки: Britannica