Франсоа-Мари Аруе (1694 – 1778 г.), известен още с псевдонима Волтѐр, е френски философ, писател, драматург и историк, най-видния просветител от 18-ти век.

Баща му Франсоа прави всичко възможно, за да му осигури интелектуално образование на висотата на заложбите, които Волтер демонстрира още от най-ранна възраст.

Като дете Волтер постъпва в най-престижното и скъпо училище в Париж – йезуитския колеж „Луи льо Гран“.

Йезуитите преподават реторика, латински и гръцки език, но основната им цел е да възпитават светски хора, запознавайки ги с обществените изкуства.

През този период безспорно най-важно място заемат ораторските съревнования, пледоариите, поетичните конкурси и театрални постановки.

Превърнал се в един от най-блестящите ученици, Волтер бързо свиква да се харесва на представителите на елита, като пръв сред равни.

Там той установява приятелски отношения с бъдещите министри и маршали и успява да ги съхрани до края на живота си.

По-късно, заради епиграми, в които осмива регента и неговата дъщеря, Волтер бива захвърлен в Бастилията, където излежава наказание от единадесет месеца.

След освобождаването си е прогонен от Франция и се преселва в Англия.

Това се оказва важна повратна точка в изграждането на неговите политически и философски възгледи.

По това време особено го впечатляват произведенията на Бейкън, Нютон, Шекспир и Лайбниц.

Не след дълго Волтер се завръща във Франция при приятелката си маркиза дьо Шатле, в чийто замък прекарва следващите 15 години.

Превърнал се в европейска знаменитост още приживе, ползващ се с огромно влияние сред европейския интелектуален елит на епохата на Просвещението, Волтер е сред интелектуалците, отдадени на служба на истината, справедливостта и свободата на мисълта.

Той има деистични възгледи, а идеалът му за държавно управление представлява умерена и либерална монархия, просветена от великите мислители.

Във философията Волтер е последовател преди всички на Лок.

Идеите му са изпълнени с противоречия.

От една страна критикува яростно католицизма, а в забележките си защитава пламенно религията.

Въпреки цялата си критика на абсолютизма, Волтер остава монархист.

Конституционната монархия, известна още като просветен абсолютизъм, до последно остава негов изтъкнат политически идеал.

Той набляга на практическата полза от религията, гласяща че ако няма Бог, то такъв трябва да бъде създаден, за да може редът да бъде гарантиран.

Сред най-известните му произведения се нареждат „Философски писма“ (1729), „Основи на философията на Нютон“ (1738), „Философски новели“ (1746), „Кандид“ (1759), „Орлеанската дева“ (1762).

Неговите идеи повлияват Дидро, Русо, Юго, Гьоте, Наполеон, Маркс, Ницше, Сартр.

Блестящ популяризатор, той оказва съществено влияние върху своите съвременници.

По време на Френската революция Волтер е смятан за един от главните ѝ предшественици, а през 1791 година става вторият човек след граф дьо Мирабо, погребан в парижкия Пантеон.

Ето и някои от най-известните цитати на великия френски мислител:

Великите дела винаги са съпроводени с големи препятствия.

Всичко в природата е подчинено на закона на възраждането.

Да знаеш много езици, значи да имаш много ключове за една врата.

Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.

Да вярваш в Бог е невъзможно, но да не вярваш в Него – абсурдно.

Когато стане въпрос за пари, всички сме от една религия!

Който не обича свободата и истината, може да стане могъщ човек, но велик — никога.

Който е добър само за себе си, не е добър за никого.

Никой проблем не може да устои на атаките на постоянното мислене.

Автор: Петър Мургински