Николо Макиавели (1469 – 1527 г.) е италиански философ, дипломат и историк от епохата на Ренесанса.

Макиавели се счита за основател на съвременната политическа наука.

Във Флоренция изпълнява дипломатически мисии и заема длъжността секретар на Съвета на десетте.

След реставрацията на Медичите през 1512 година, Макиавели е обвинен в заговор, арестуван и изгонен от Флоренция.

Впоследствие се отдава изцяло на литературна дейност.

Автор е на редица политически и исторически съчинения.

Върху философското му развитие ключова роля изиграват идеите на Ксенофонт, Плутарх, Петрарка, Тацит, Цицерон и Данте.

Позовавайки се на философията на правото и етиката, той обосновава теорията на буржоазната държава.

Според него най-силен от мотивите на човешките действия е интересът, насочен към придобиване и запазване на богатството.

Подлага на сериозна критика феодалните религиозни аристократични възгледи и бичува порядките, наложени от католическата църква.

Отричан и възхваляван, Макиавели мечтае за силна и неограничена власт на монарха.

Най-значимото му произведение е „Владетелят“, който може да използва всякакви средства за постигане на своите цели.

Така се ражда понятието макиавелизъм – символ на коварство и безскрупулност.

Любимецът на всички тирани всъщност е бил извънредно умен, честен и благороден човек.

Разбулвайки тайната на политическия живот, идеите на Макиавели оказват съществено влияние върху множество политически дейци и писатели – Бейкън, Хобс, Русо, Спиноза, Хюм, Хегел, Ницше, Парето и Шелинг.

Ето и някои от най-запомнящите се цитати на великия ренесансов мислител:

Който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото.

Времето не чака, добротата е безсилна, късметът непостоянен, а лъжата ненаситна.

Политиката няма връзка с морала.

Целта оправдава средствата.

За да постигнеш целите си, трябва да се прикриваш.

Мъдрост е да се преструваш понякога на луд.

Монархията лесно се изражда в тирания, аристократическото управление – в олигархия, а демократичното – в произвол.

И трябва да се знае, че няма по-трудно и опасно занимание със съмнителен успех от това, да се заменят старите порядки с нови.

Когато си изправен пред битка, всеки детайл е от изключителна важност.

Който остава неутрален, бива намразен от онзи, който губи, и презиран от онзи, който печели.

Врагът не трябва да бъде довеждан до крайно отчаяние.

Макар и да охулват моите книги, те все пак ще ме четат…

Автор: Петър Мургински