Бъртранд Ръсел (1872 – 1970 г.) е британски философ, логик, математик, историк и общественик.

Роден в аристократично семейство, впоследствие наследява титлата лорд.

Поради ранната загуба на родителите си, третият граф в рода Ръсел израства и се възпитава в дома на дядо си лорд Джон Ръсел – бивш министър на външните работи и министър-председател на Обединеното кралство.

Бъртранд получава достъп до най-добрите частни учители. Следва и преподава в Тринити Колидж – Кеймбридж, а по-късно става професор в Лондонското училище по икономически и политически науки.

Там той е в отлични отношения със съоснователите на университета и Фабианското общество – Сидни и Беатрис Уеб, както и с Шоу, Уелс, Кейнс, Моузли и Оруел. Ръсел е също така член на Кралското научно дружество.

През 1920 г. посещава Съветския съюз, където лично се среща и беседва с Ленин, а скептичните си впечатления относно практиката и теорията на болшевиките описва в книга. През 1922 г. съдейства за издаването на „Логикофилософския трактат“ на Витгенщайн.

Между най-важните му трудове се открояват „Германската социалдемокрация“ (1896), „Критично изложение върху философията на Лайбниц“ (1900), „Принципи на математиката” (1903) и „История на западната философия“ (1945).

Остава популярен с формулирания от него и дискутирания с Фреге математически „Парадокс на Ръсел“ (1902) и с прочутия манифест„Ръсел–Айнщайн“ (1955) за обединение на учените от цял свят срещу заплахата от ядрена война. 

През 1966 г. заедно със Сартр основава „Международен трибунал“ за осъждане на американската война във Виетнам.

Развива фамилната традиция на политическа ангажираност, отстоявайки антивоенните си позиции до последно. Подкрепя свободната търговия и правото на жените да гласуват. Създава си име като пацифист, агностик, социалист и противник на империализма.

Философските му възгледи оказват съществено влияние върху развитието на математическата логика, аналитичната философия, атеизма и движението за мир.

Ето някои от най-известните цитати на разнообразния британски мислител:

При демокрацията глупаците имат право да гласуват, а при диктатурата – да управляват.

Войната не определя кой е прав, а само кой остава.

Идеологията всъщност е един от инструментите за образуване на стадото.

Всяка точна наука се основава на приблизителността.

Науката е това, което знаем, а философията — това, което не знаем.

Никога не бъдете напълно сигурни в каквото и да е било.

Не завиждайте на щастието на онези, които живеят в „рая на глупците”, защото само глупак би си мислил, че това е рай.

Не се бойте да бъдете ексцентрични в мненията си, защото всяко мнение, прието днес, е било ексцентрично някога.

Бъдете верни на истината, дори истината да е неудобна, защото е по-неудобно, когато се опитваме да я прикрием.

Защо пропагандата има много по-голям успех, когато предизвиква омраза, отколкото когато извиква приятелски чувства?

Досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си, а умните са изпълнени със съмнения…

Автор: Петър Мургински

Снимки: Chantern Films