Дьони Дидро (1713 – 1784 г.) е френски философ, просветител, писател и критик.

Неговият шедьовър е „Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“ (1751-1780).

Трудът значително допринася за идейната подготовка на Великата френска буржоазна революция.

В написването на енциклопедията участват още видни мислители като Жокур, д‘Аламбер, Волтер, Русо, Монтескьо, Холбах, Хелвеций и Тюрго, но поради различни затруднения поетапно се отказват.

Основните причини са, че Енциклопедията е трябвало да бъде създадена, без да черпи информация от съществуващите вече енциклопедии – при това трябвало да бъде съставена бързо, предвид динамичното развитие на познанията.

Междувременно Дидро е пратен в затвора заради написан от него памфлет, но за да не прекъсне работата по съставянето на Енциклопедията, властите го освобождават.

Издаването на енциклопедията продължава цели три десетилетия.

Веднага след излизането на първите два тома Енциклопедията е забранена, но това трае едва няколко месеца поради бързата намеса на Мадам дьо Помпадур – небеизвестната метреса на френския крал Луи XV.

По-известните му съчинения са „Философски мисли“ (1746), осъдени на изгаряне от Парламента, „Разходка на скептика“ (1747), „Писмо за слепите в услуга на зрящите“ (1749), „Монахинята“ (1760), „Племенникът на Рамо“ и „Парадокс за актьора“, публикувани посмъртно.

По-голямата част от живота си великият просветител прекарва в Париж в скромен апартамент, отрупан с книги.

Едва през последните години на своя живот, Дидро заживява сносно, благодарение на щедростта на руската императрица Екатерина II, която подарява дом на неговото семейство в аристократичния квартал „Сен Жермен“.

Особено значим е приносът на Дидро в областта на естетиката.

Той е противник на съсловните привилегии и на деспотизма.

Остава привърженик на просветената конституционна монархия.

Намира за неприкосновено правото на народа да въстане срещу всеки владетел, който не се съобразява с неговите права.

Класиците на западната философия ценят Дидро за неговия последователен материализъм и смел атеизъм, за изключителната му откровеност като човек и мислител, за вечната защита на социалната несправедливост, за самопожертвувателното отстояване на прогресивното в културата.

Ето и някои избрани цитати на великия френски мислител:

Има морална тактичност, която при хуманния човек се проявява във всички негови постъпки и която не се открива у лошия човек.

Всяко едно управление се приближава към своята гибел, когато недоволните се издигнат на високи постове.

Революция, отложена с един ден, може да не се извърши изобщо.

Знанието за това какви трябва да бъдат нещата, отличава умния човек; знанието за това какви са нещата в действителност, отличава опитния; а знанието за това как да бъдат изменени към по-добро, отличава гениалния човек.

Заблужденията, осветени от гения на великите майстори, стават след време общоприети истини.

Дори да се съгласим, че гениалните хора по правило са и доста странни или както се казва: Няма велик ум без капка безумие. Ние няма да се отречем от тях, а ще презираме онези векове, които не са създали нито един гений. Гениите са гордостта на народите, към които са принадлежали. Рано или късно им издигат статуи и виждат в тях благодетелите на човешкия род.

Образованието придава на човека достойнство, че дори и робът започва да съзнава, че не е роден за робство.

Хората престават да мислят, когато престанат да четат.

На този свят винаги има разплата.

Където и да отидеш, твоята съвест ще те намери.

Автор: Петър Мургински