Епиктет (50 – 138 г.) е античен философ-стоик, основател на философската школа в Никопол, Епир.

Произхожда от Хиераполис, Мала Азия, откъдето е взет като роб на Епафродит – секретар на римския император Нерон.

По-късно Епиктет е освободен.

Занимава се активно с проблемите на житейската философия.

Негов учител е Гай Музоний Руф.

За неговото развитие допринасят още идеите на Сократ, Диоген, Зенон, Хризип и Хипократ.

По времето на император Домициан е принуден да напусне Рим.

Установява се в Никопол, където продължава преподавателската си дейност.

Учението му се основава на идеите на старата стоическа философия.

Откъси от него са съхранени в записки на ученика му Флавий Ариан, най-достоверния източник за живота на Александър Македонски. Друг негов ученик е бъдещият император Адриан.

Най-известното произведение на Епиктает е „Дискурси“, което по своето съдържание не отстъпва на произведенията на останалите стоици.

Той разглежда философията като практическа дисциплина с възпитателна роля, предназначена за извисяването на човешкия дух.

Признава знанието като основа на добродетелта и счита духовната независимост за всеобщо изискване в обществото.

Никой според Епиктет не може да бъде господар над волята на човека.

За него робът също може да бъде високонравстен човек, а робовладелецът може да има власт единствено над тялото на роба, но не и над неговия дух.

Оттук произхожда и задължението на индивида да се съпротивлява на малодушието в обществото.

Със своя идеалистичен и фаталистичен характер етиката на Епиктет е в противовес с моралната философия на апатията и песимизма.

Именно поради тази причина император Марк Аврелий спира да се занимава с риторика и приема учението на Епиктет, като става убеден стоик.

Ето и някои от най-известните цитати на великия античен мислител:

Робът също може да бъде високонравстен човек.

Ако видиш, че някой иска да се разпорежда не със самия себе си, а с други, знай, че той не е свободен.

Свобода значи да искаш нещата да стават не така, както желаеш, а както е справедливо да стават.

Ако говорят зле за теб и ако е вярно – поправи се. Ако не е вярно – смей се.

Ако някой е сам, не значи, че е самотен.

Именно в нещастието се познава приятелят и се изобличава врагът.

Ако те беше осиновил цар, твоето високомерие не би знаело предели. А защо не се гордееш със съзнанието, че си Божи син?

Завистта е враг на щастливите.

Богат е доволният от себе си.

В борбата със съблазнителните мисли е полезно да търсиш обществото на по-добродетелните от теб или да си спомняш поученията на мъдрите хора.

Истински борец е този, който се бори именно със своите порочни помисли.

Който не умее да владее себе си, той е роб, дори да е владетел на целия свят.

Владей страстите си, иначе те ще владеят теб.

Както лекарите са закрилници на болните, така законите трябва да са закрилници на оскърбените.

Има само един път към щастието: да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.

Обстоятелствата не създават човека. Те само го разкриват пред самия него.

Не е толкова жалко, ако човек се лиши от пари, дом и имение – всичко това не принадлежи на човека. Но е жалко, когато човек загуби истинската си собственост – своето човешко достойнство.

От всички творения най-хубавото е: получилият прекрасно възпитание човек.

Автор: Петър Мургински