Search
Close this search box.

Свободен е онзи, който от нищо не се бои и на нищо не разчита – ДЕМОКРИТ

Демокрит (460 г. пр.н.е – 370 г. пр.н.е) е изтъкнат древногръцки философ и систематизатор на атомизма, един от крупните и универсални умове на Античността.

 

Той е родом от Абдера – град в Тракия, разположен някога на устието на днешната река Места.

 

Още от най-ранна възраст негови учители са всякакви маги и халдейци, които персийския цар Ксеркс изпраща на богатия му баща.

 

Именно това му предоставя благоприятната възможност да предприеме пътешествия в Персия, Вавилон и Египет, където опознава местната култура и изследва научните постижения.

 

Впоследствие негов ментор става Левкип, от когото усвоява атомистичната хипотеза за света.

 

Съвременник е на философа Сократ, лекаря Хипократ, трагическите поети Софокъл и Еврипид.

 

Неговите теоритични интереси и обширни познания намират приложение в многобройните му трактати, които са поне 70 на брой – по етика, физика, математика, музика и техника.

 

Поради тази причина, подобно на многобоя в олимпийските игри, е титулован като петобоец във философията.

 

Някои от най-известните му произведения са „Малкият световен ред“„За усещанията“„Космография“„За геометрията“„За поезията“.

 

За огромно съжаление тогава не е направено необходимото за тяхното съхранение.

 

Предполага се, че те са изгубени около 3-ти век пр.н.е, като са запазени само фрагменти и многобройни свидетелства на редица антични автори.

 

Демокрит се счита за истински родоначалник на материалистичната философия, а негови елементи са атомите.

 

Той обосновава материалистичния детерминизъм, достигащ до фатализъм, като защитава принципът за единство на материята и движението.

 

Оспорва митологичните представи и приема, че космосът притежава обективни закономерности.

 

По този начин Демокрит обосновава и първата теория на познанието като сравнително цялостно учение за същността, задачите, формите и степените на човешката мисъл.

 

На него принадлежи и схващането за сетивното и логическото познание, като изтъква ролята на индуктивния подход.

 

Творчеството на Демокрит представлява истинска енциклопедия на античната наука.

 

Заслугите му към астрономията и биологията са безспорни, но той също така е виден теоретик на обществознанието, разработващ значими философско-исторически и социологични идеи.

 

 

По своите политически възгледи Демокрит е представител на античната демокрация, противник на робовладелческата аристокрация.

 

Неговите идеи оказват съществено влияние върху редица велики мислители, сред които Епикур, Лукреций, АристотелСпиноза, Маркс, Ницше.

 

Ето и някои от най-известните цитати на великия древногръцки мислител:

 

Свободен е онзи, който от нищо не се бои и на нищо не разчита.

 

Откровеният изказ е присъщ на свободния дух, опасно е само да се избере неподходящото време.

 

За предпочитане е бедността в демократичната държава, отколкото охолен живот при монархията, тъй като свободата е по-добра от робството.

 

Богатство и бедност са думи, обозначаващи нуждата и изобилието. Следователно, който се нуждае, той не е богат, а който не се нуждае, той не е беден.

 

Прехвърлиш ли мярата, и най-приятното става неприятно.

 

Завистта поставя началото на раздора между хората.

 

Да не се правят никакви отстъпки в живота е белег на безразсъдство.

 

Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране.

 

От мъдростта израстват три плода: добре да се мисли, добре да се говори, правилно да се действа.

 

Пред мъдрия човек стои отворен целият свят.

 

 

Автор: Петър Мургински