Плутарх (46 – 127 г.) е древногръцки философ-материалист и историк.

Роден е в заможно семейство в Херонея, близо до Делфи.

Закърмен с научната традиция на Древна Гърция, Плутарх е енциклопедист на античния свят.

Пътува в Гърция, Рим, Александрия, Мала Азия.

Работи в сферата на философията, етиката, историята и литературата.

В Рим упражнява реторска и просветна дейност.

Ползва се с покровителството на императорите Траян и Адриан.

Плутарх е почетен гражданин на Атина.

Като посветен в мистериите на Аполон, той бива удостоен с доживотна жреческа дейност в Делфийското светилище.

Автор е на прочутите „Успоредни животописи“, описващи биографиите на видни държавни дейци.

В оцелялата част от произведението има 23 двойки биографии, като всяка от двойките съдържа биография на грък и на римлянин – например като Александър Македонски и Юлий Цезар, Демостен и Цицерон, както и 4 единични биографии.

Останалите съчинения са обединени под заглавията „Етика“ и „Моралия“.

В творбите на мислителя намират място общите принципи на античния хуманизъм и будителство, които предлагат редица сведения за духовния живот на древния свят.

Плутарх споделя учението на Платон, но за неговото развитие допринасят още идеите на Аристотел и Сократ.

Философията му представлява специфична форма на античния универсализъм, отнасящ се положително в различните учения и просветна дейност.

Обяснява древните митологични култове посредством средствата на мистицизма.

Произведенията му са популярни източници в образователната система през Средновековието и Ренесанса.

Плутарх е един от най-популярните антични автори, като неговото влияние е отразено в творчеството на редица видни представители на философията, етиката и естетиката – Монтен, Шекспир, Русо, Гьоте, Шилер, Ницше.

Ето и някои от най-известните цитати на великия древногръцки мислител:

Смелостта е началото на победата.

Великият пълководец трябва да води войната, разчитайки на своето мъжество, а не на измяна на дълга от страна на други.

Малките грешки стават големи, когато се допускат от хората, на които е поверена власт.

Най-благородното и полезно изкуство е да се подчиняваш на този, който е поставен законно над тебе, дори по волята на случая да не му достига могъщество и слава.

Пълновластието прави явни дълбоко скритите пороци.

Силата на речта се състои в умението да се изрази много с немного думи.

Безразсъден и малодушен е този, който не се решава да придобие нужното поради страх, че може и да го изгуби.

Едно кимване от човек, внушаващ към себе си доверие, струва повече от много и пространни писания.

Индивидуалният пример е по-действен от отвлечените правила.

Там, където останалите условия са равни, победител излиза по-мъжественият.

Тези, които се стремят към велики постижения, трябва да понесат и велики страдания.

Характерът не е нищо друго освен дълговременен навик.

Да говорим се учим от хората, а да мълчим – от боговете.

Казват, че природата затова е дала на всеки от нас две уши и един език, за да говори по-малко и да слуша повече.

Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален.

Бог е упование за храбрия, а не оправдание за страхливия.

Добър човек е този, който върши големи и благородни дела, дори и при това да рискува всичко. Да не се уморяваме да правим добро.

Автор: Петър Мургински