Готфрид Лайбниц (1646 – 1716 г.) е немски философ, математик, библиотекар, юрист и дипломат, заемащ централно място в историята на математиката и философията.

Наред с Декарт и Спиноза, Лайбниц е един от тримата най-видни привърженици на рационализма.

Подобно на тях двамата, както и на други съвременни мислители като Хобс, Лайбниц също не се възползва от възможността да стане университетски професор.

Това се дължи на факта, че в академичните среди тогава все още господства схоластичната традиция, която свързва философията преди всичко с теологията.

Повлиян от идеите на велики мислители като Аристотел, Платон, Архимед, Евклид и Конфуций, Лайбниц пише и трудове по право, етика, политика, теология, история и филология.

Приносите му по тези разнородни теми са разпръснати в множество научни списания, в хиляди писма и в дозина непубликувани ръкописи.

Той пише на няколко езика, но най-вече на латински, френски и немски.

Макар и много млад, Лайбниц постъпва на служба като съветник на Майнцкия курфюрст – член на избирателната колегия на Свещената Римска империя, имаща функцията да избира германски император.

В периода между 1672 и 1676 година Лайбниц живее в Париж, където е назначен за дипломат.

Именно тогава той успява да се концентрира върху своята научна мисъл.

Междувременно посещава Англия, където се среща с Нютон и Бойл, а по-късно посещава и Спиноза в Нидерландия.

През 1676 г. се премества на служба при Хановерския херцог.

Проучвайки родословието на Хановерските херцози и благодарение на пруската кралица София Шарлота, която е негова огромна почитателка, той има възможността да пътува често.

Пак чрез нея, като член на Парижката академия на науките и Лондонското кралско дружество, Лайбниц осъществява идеята си да създаде Академия на науките в Берлин.

Става неин президент през 1700 година.

Лайбниц генерира нови идеи както във философията, така и в почти всички области на съвременното научно познание.

Кореспондира с редица видни учени и философи като дори изобретява оригинална сметачна машина.

Благодарение на контактите си, Лайбниц бързо се сприятелява и с руския цар Петър I, на когото предлага план да създаде Академия на науките в Петербург.

Между най-важните му произведения са „Разсъждение за метафизиката“ (1686), „Нова система на природата“ (1695), „За коренния произход на нещата“ (1696), „Нови опити върху човешкия разум“ (1704) и „Монадология“ (1714).

Социалната философия на Лайбниц е оптимистична и не е бил съгласен с онези, които свързвали свободата с отхвърлянето на игото на разума.

Неговите идеи оказват съществено влияние върху Дидро, Волтер, Гаус, Кант, Фихте, Шелинг, Хегел, Муние, Хусерл, Хайдегер и Ръсел.

Ето и някои от по-известните му цитати:

Бог е абсолютно съвършен.

Създадени сме, за да мислим.

Който не е в съгласие със себе си, той не е свободен.

Доказателството е верига от определения.

Завистта е неудовлетворение на душата, произтичащо от това, че желано от нас благо притежава друг човек, когото не считаме за по-достоен от нас да го има.

Всяко учение е вярно за това, което утвърждава, и погрешно за това, което отрича или изключва.

Библиотеките са съкровищници на всички богатства на човешкия дух.

Автор: Петър Мургински