Марк Аврелий (121 г. –  180 г.) е римски философ и император.

Посветен на стоическата философия, Марк Аврелий е последният от Петимата добри императори на мирен Рим.

Той е син на претора Марк Аний Вер и заможната Домиция Луцила – роднина на Публий Елий Траян Адриан.

Марк Аврелий се ползва с благосклонността на император Адриан, който рано открива бъдещите му способности, лично се грижи за неговото възпитание и го подготвя, за да заеме висшия пост в държавата.

Спадащ към династията на Антонините, негови учители са философи, ретори, юристи.

Приел наметалото на философ едва на 12 години, той остава ученик през целия си живот.

За неговото развитие особено допринасят идеите на Секст, Рустик, Епиктет и Сократ.

Аврелий, философът на императорския трон, управлява Римската империя над 20 години, последните от които съвместно със сина си Комод.

По това време империята води изтощителна серия от войни, съчетана с дълбоки социални и икономически затруднения.

Автор е на легендарното произведение „Към себе си“, написано на древногръцки в 12 тома.

В първата си книга записва имената на своите учители и какво дължи на всеки един от тях.

Записките, водени по време на военни походи, представляват философските му размишления за света и човека, и са своеобразна изповед на мислителя.

Аврелий е последният виден представител на стоицизма.

Неговото учение завършва продължителна и сложна еволюция на стоическата философия.

Етиката, която е най-съществената страна от учението на мислителя, разглежда добродетелта като гръбнак на моралното съзнание.

За императора-философ съдбата се явява върховната космическа норма и закон, на който всичко в действителността е строго подчинено.

Възлага особено големи надежди на просвещението.

Според него човекът с най-висок интелект трябва да бъде изключително великодушен към останалите – трябва да е благодарен, че е бил благословен по този начин и да направи всичко по силите си, за да просвети ближните си.

Аврелий се самоусъвършенства не само за да придобие мъдрост, но и за да може да служи по-добре на народа.

Целта му е била да ограничава властта на силните и да помага на слабите.

Мислителят защитава абстрактния хуманизъм, основан на обичта и братството между хората, независимо от тяхното социално положение.

За него величието на човек не е в богатсвата и положението, както вярват невежите, нито в неговите интелектуални способности, които често се свързват с най-нисък морал, с най-жалка сервилност към властимащите и презрение към бедните и онеправданите.

Истинското величие на човек се крие в осъзнаването на истинската цел в живота, което се основава върху честна преценка на самия него и на следване законите, които човек знае, че са правилни.

Без да се тревожи, както казва императорът-философ, какво ще кажат или помислят другите, нито дали те правят или не онова, което той мисли, казва и прави.

Той вярва, че в смъртта всички хора и стойности се изравняват и, че в един миг човек не е нищо друго, освен прах – или едно име, един празен звук или ехо от нещо безвъзвратно отминало.

С други думи, и онзи, който живее дълго, и този, който живее кратко, губят в последна сметка едно и също нещо.

Управлението му съвпада с епохата наречена „Златен век“ на Римската империя, време когато държавата се намира във върха на своето могъщество и слава, но това също така е и времето, когато започват да се появяват първите признаци на наближаващата криза.

Единодушно възхваляван като въплъщение на платоновия идеал за владетел-философ, неговите идеи оказват съществено влияние върху почти цялата последваща западна философия.

Марк Аврелий е един от прекрасните примери как животът, отдаден на хората, продължава отвъд физическата смърт.

Затова словото на този мъдър човек е живо и днес – да ни възроди и спаси.

Ето и някои от най-известните цитати на великия римски император-философ:

Прави всяко нещо в живота си, сякаш това ще бъде последното, което ще направиш. И не забравяй, че това, което ще направиш днес ще ехти завинаги във вечността.

Никога няма да ни се случи нещо, което не можем да понесем.

Най-добрия начин да отмъстиш на врага си е да не приличаш на него.

Често съм се чудил как става така, че всеки човек обича себе си повече от всички останали хора, но все пак отдава по-малко значение на собственото мнение за себе си, отколкото на мнението на другите.

Всичко, което чуваме, е мнение. Не е факт. Всичко, което виждаме е гледна точка, не е истина.

В крайна сметка всичко в живота се случва точно така, както е трябвало да се случи.

Помни, че си смъртен…

Автор: Петър Мургински