Френсис Бейкън (1561 – 1626 г.) е английски философ, юрист, политик и писател.

Той се счита за основател на емпиризма и защитник на научната революция.

Баща му, Никълъс Бейкън, е пазител на кралския печат.

Френсис Бейкън отрано демонстрира блестящи интелектуални способности.

Кралица Елизабет остава впечатлена от неговите качества, когато е едва на 12 години.

Получава юридическо образование в Кеймбридж под менторството на Джон Уитгифт – последният Архиепископ на Кентърбърипо времето на Елизабет I.

Скоро след това наследява рицарската титла на баща си.

През 1603 г. е обявен за барон Верулам, а през 1618 г. – за виконт Сейнт Олбънс.

Бейкън достига до поста лорд-канцлер, но става жертва на конфликт между парламента и краля.

Скоро след това е осъден за корупция, което слага окончателен край на политическата му кариера, но само за да даде ново начало на философската му такава.

Повлиян е значително от идеите на Платон, Аристотел и Цицерон.

Научните му постижения го нареждат сред най-влиятелните европейски мислители.

В контекста на епохата методите му се свързват с окултните течения на херметизма и алхимията.

Сред основните му трудове се нареждат „Опити или съвети нравствени и политически“ (1597), „Нов Органон или истински указания за тълкуване на природата“ (1620) и „Новата Атлантида“ (1626).

Според него чрез откритията и изобретенията човек увеличава своята власт над природата.

Бейкън твърди, че има 4 вида предразсъдъци, които са завладели човешкия дух.

Първия вид нарича предразсъдъци на рода, втория – на пещерата, третия – на площада и четвъртия – на театъра.

Защитава идеята, че достъпът до истината трябва да бъде по-малко труден, за да може човешкият разум да отхвърли предразсъдъците с лекота.

В някои от своите съчинения той предлага и оригинална класификация на науките – по познавателни способности.

Разбира чудесно значението на научните открития за развитието на обществото.

Сър Френсис Бейкън е привърженик на монархията, но противник на привилегиите на аристокрацията.

Неговите идеи оказват съществено влияние върху френския и английския материализъм през 17-ти и 18-ти век.

Учението му за научната индукция е доразвито в изследванията на Мил.

Цялостният му принос към науката е оценен високо от редица велики мислители, сред които Нютон, Хобс, Лок, Русо, Волтер, Дидро, Джеферсън, Фойербах и Маркс.

Ето и някои от най-известните му цитати:

Знанието е сила.

Този, който знае малко, се отличава с голяма подозрителност.

В гнева си глупаците имат остър език, но от това не стават по-богати.

Мълчанието е добродетелта на глупаците.

Надежатата е хубава закуска, но лоша вечеря.

Умният човек създава повече възможности отколкото намира.

Човек, който властва над другите, губи личната си свобода.

Парите са добър слуга, но лош господар.

Завистта няма почивен ден.

Знание и могъщество е едно и също.

Трябва да се стремим към знание не заради споровете, не за да презираме другите, не заради полза, слава, власт или други низки цели, а за да бъдем полезни в живота.

Човек може толкова, колкото знае…

Автор: Петър Мургински