Мартин Хайдегер (1889 – 1976 г.) е немски философ, един от основоположниците на екзистенциализма.

Хайдегер е роден в бедно католическо семейство.

Завършва йезуитски колеж, а по-късно с помощта на стипендии от католически организации се записва в Теологичния факултет на Фрайбургския университет.

По-късно се премества във Философския факултет, където се сближава с Хусерл и по време на Първата световна война става негов асистент.

Формирането на възгледите му преминава през идеите на Скот, Кант, Хегел, Киркегор, Брентано, Ницше, и Хусерл.

Хайдегер е изключително продуктивен писател. След публикуването на основния си труд „Битие и време“ (1927) получава всеобщо признание и международна известност.

Но за кратко.

Става член на Националсоциалистическата германска работническа партия.

Впоследствие поема освободената от Хусерл катедра, който е отстранен заради еврейския си произход. През 1933 г. е назначен за ректор на Фрайбургския университет.

Едва година по-късно се оттегля от ректорския пост и политическата дейност.

Неговият антисемитизъм косвено се свързва с фалшификата „Протоколите на Ционските мъдреци“.

След краха на Третия райх, Хайдегер е отстранен от преподавателска дейност заради връзките му с нацистите.

Принудителното пенсиониране остава единствената му възможност да изнася лекции в частни клубове пред индустриалци и интелектуалци.

Периодично участва и чете лекции сред кръгове от приятели и последователи.

Във философията на късния Хайдегер постигането на приобщаване към битието в съвременния свят на господство на науката и техниката е почти невъзможно.

Според него техниката от инструмент в човешките ръце се е превърнала в самостоятелно същество, в ръцете на което е попаднал самият човек.

С това той отхвърля изцяло новото време с неговите нови технологии.

Идеите на Хайдегер повлияват Сартр, Левинас, Дерида, Фуко, Рорти и Маркузе.

Философията му оказва голямо влияние върху развитието на екзистенциализма, херменевтиката, философската антропология, франкфуртската школа и неомарксизма.

Ето и някои внимателно селектирани цитати на великия мислител:

Този, който има велики мисли, често прави велики грешки.

Човек е това, което върши.

Истината е това, което прави хората сигурни, осъзнати и силни.

Свободата може да бъде намерена само там, където има бреме, което да се носи.

Ние оставаме несвободни и приковани към технологиите, независимо дали страстно ги подкрепяме или отричаме.

Всеки човек се ражда като много хора, а умира като един.

Вече само Бог може да ни спаси.

Автор: Петър Мургински

Снимки: Medium