Августин Блажени (354 г. – 430 г.) e главен представител на раннохристиянската философия, крупен мислител на латинската римокатолическа църква, една от най-ярките фигури сред църковните отци.

Аврелий Августин е роден в град Тагаст, област Нумидия – днешен Алжир.

Произхожда от благороднически, но не особено заможен римски род.

Още от най-ранна възраст изучава реторика и литература в митичния Картаген.

Именно там се запознава с ученията на Цицерон и Аристотел.

За философското му развитие допринасят още идеите на манихейството и неговото дуалистично учение за Доброто и Злото, за двете Царства – царството на Светлината и царството на Мрака.

Активно се занимава с преподавателска дейност, като дори открива училище за реторика.

По-късно заминава за Рим, където се посвещава на свещените християнски писания и съчиненията на Платон.

Завръща се в Африка като убеден християнин и не след дълго е назначен за епископ в Хипон.

Развива всеобхватна дейност на надежден изследовател, проповедник на християнската вяра и ръководител на Църквата.

Според него съществуват две човешки общности – Земен град, в който налице е любовта към себе си и Божи град, култивиращ любовта към бога.

За Августин човешката история е противопоставяне между тези две общности – борба между небесното и земното царство.

Ревностно отстоява универсализма на християнството и идеологическото организационно единство на Църквата по време на Картагенския събор през 411г.

Изтъква световноисторическата мисия на християнската религия, разглежда християнското учение като цялостна теоретична система.

Тълкува понятието за Бога като необходима основа за глобалното разбиране на действителността.

Той се стреми да докаже идеята за духовната и абсолютната природа – принципът на единството, истината, добротата.

Защитава принципа за триединството на човешката природа – битие, познание, любов.

Неговите становища успешно се налагат сред християните.

Творчеството на Августин е богато и широкоспектърно.

То е посветено на основни проблеми на философията, теологията, социологията, етиката, културата и музиката.

Сред най-известните му произведения се нареждат „Изповеди“ (400), „За троичността“ (416), „За града Божи“ (426).

Синтез на почти всички идеи на мислителя може да бъде открит в корпуса на „Латинска патрология“ (Париж, 1841 г.: т. 32-47), където са поместени произведенията на Августин.

Умира по време на обсадата на Хипон от вандалите.

Като философско движение августинизмът намира съществено приложение в ученията и дейността на Францисканския орден, а неговият принос към световната културна история е безспорен и до ден днешен.

Ето и някои от най-запомнящите се цитати на великия християнски мислител Свети Августин:

Мисля, за да вярвам и вярвам, за да мисля.

Нека да вярваме, ако не можем да разберем!

Светът е постоянно творение на бога и творенията са доказателство за божията благодат.

Светът е създаден, а времето се появява с божественото творение като мярка на движението и промените на нещата.

В главното – единство, във второстепенното – свобода, а във всичко – любов.

Бъди винаги недоволен от това, което си, ако искаш да станеш по-добър от това, което си.

Навикът, ако не му се противопоставяме, става необходимост.

Човек е такъв, каквито са неговите желания.

Волята ни винаги е свободна, но не винаги е добра.

Душата е повече там, където обича, отколкото там, където живее.

Времето лекува всички рани.

Ако обичаш човека такъв, какъвто е, то ти обичаш него. Ако се опитваш кардинално да го промениш, то ти обичаш себе си. Това е всичко.

Автор: Петър Мургински