Тит Лукреций Кар (99 г. пр. н.е. – 55 г. пр. н.е.) е гениален древноримски философ и поет.

Данните за него са противоречиви и оскъдни, тъй като отхвърля идеите за божия промисъл и безсмъртие на душата и остава неприемлив за множество хора с религиозни възгледи.

Предполага се, че е принадлежал към знатния род Лукреций.

Като възпитаник на неаполитанската епикурейска философска школа, Лукреций е бил изключително добре образован и запознат с живота на римския елит.

Автор е на обемистата философска поема „За природата на нещата“, в 6 книги, всяка от които започва с изящно обработен увод.

Със своите 7 хиляди стиха тя е единственият цялостно запазен литературен паметник на философския материализъм.

Позовава се на писанията на Епикур, Демокрит, Сократ, Платон и Аристотел.

В І-ва и ІІ-ра книга философът отстоява принципите на атомистичната теория и отхвърля съперничещите й теории на космичните философи пресократици.

В ІІІ-та книга се доказва атомният градеж и смъртността на душата. Тя завършва с ободряващата проповед по мотива „Смъртта не ни плаши“.

В ІV-та книга се описва механизма на сетивното възприятие, мисълта и някои функции на тялото.

В V-та книга описва създаването и развитието на нашия свят, небесните тела, еволюцията на живота и човешкото общество.

В VІ-та книга се обясняват забележимите феномени на земята и небето, в частност гръмотевицата и светкавицата.

В края на поемата се описва чумата в Атина – мрачно описание на смъртта.

Защитава с полемична страст тезата, че истинският път за освобождаването на човека от постоянно притесняващите го погрешни представи е разпространението на знанието за природата и света като цяло.

След близо хилядолетно отсъствие, книгата му е преоткрита и изложеното в нея става съществен елемент за разгръщането на Ренесанса от френските материалисти.

Неговото творчество оказва значително влияние върху поетите Вергилий и Хораций.

Идеите му допринасят за развитието на други велики мислители като Цицерон, Монтен, Бруно, Макиавели, Спиноза, Шопенхауер, Ницше, Маркс, Фройд.

Ето и някои от най-запомнящите се цитати на великия древноримски мислител:

Човек умира, делото остава.

Смъртта не ни плаши.

Всеки сам усеща силата си и как да я използва.

Днес ще стане вчера и да го върнем вече не можем.

Изразявайте смъртни думи за безсмъртните неща.

Пробитата стомна не може да бъде напълнена.

Нищо не възниква от нищото.

Нищо не се превръща в нищо.

От нищо – нищо.

Водени сме от фалшиви страхове.

Разумът освобождава човека от страха пред боговете.

Знай, че не само твоят разсъдък ще претърпи крушение, но и самият твой живот неминуемо веднага ще загине, ако ти нямаш смелост да се довериш на сетивата си.

Всичко – и небе, и земя, и море – събрано вкупом е нищо в сравнение с Всемира, сборът на всички сборове.

Докато нямаме при нас това, към което се стремим, това нещо се явява за нас висше благо, а получавайки го, ние започваме също така страстно да желаем нещо друго…

Този живот един на друг си го предават людете, тъй както бегачите – горяща факла.

Автор: Петър Мургински