Анри Матис, роден на 31 декември 1869 г. сред поколения тъкачи в Льо Като-Камбрезис, северен френски град, чиито фабрики за вълна представляват основната индустрия. Един от лидерите на движението на фовизма („диви зверове“ или „дивият свят“ от френски) е широко смятан за най-великия колорист на ХХ век.

През 1887 г. заминава за Париж, за да учи право, работи като съдебен администратор в Le Cateau-Cambrésis, след като получава своята квалификация. За първи път започва да рисува през 1889 г.

„Когато започнах да рисувам, се почувствах пренесен в един вид рай… В ежедневието обикновено бях отегчен… Започвайки да рисувам, се почувствах великолепно свободен…“- Анри Матис

Матис подчертава емоционалната сила на извивите линии, силната работа на четката и киселинно-ярките цветове в произведения като „Радостта от живота“, голяма композиция от женски голи фигури в пейзаж. Подобно на голяма част от зрялата работа на Матис, той се опитва да улавя настроения, не толкова колкото просто да изобразява реалистично света.

Матис взима от различните култури всичко, което му се струва значимо, ярко и непреходно.

Израствайки сред текстилната индустрия, неговото усещане за цвят оформя неговия визуален език и продължава да преследва изразителност на цвета през цялата си кариера.

https://www.youtube.com/watch?v=gWFzKdegq-0&ab_channel=ArtHistorySchool

Матис умира на 3 ноември 1954 г. на 84-годишна възраст в Ница.

Той все още се смята за един от най-иновативните и влиятелни художници на XX-ти век.

Част от неговите вдъхновяващи цитати:

„Значимостта на художника се измерва с количеството нови символи, които той въвежда в взика на пластиката.“

„Всяка част от картинта играе своя роля – главна или второстепенна, а всичко което е ненужно за картината ѝ вреди.“

„Основната задача на цвета е да служи на изразителността.“

 „Когато сложа зелено, това не означава трева; и когато сложа синьо, това не означава небе.“

„Цветът не ни е даден, за да подражаваме на Природата. Дадено ни е, за да можем да изразяваме емоциите си.“

„Не е достатъчно да поставим цветовете един до друг, колкото и красиви да са; цветовете също трябва да си реагират един на друг. В противен случай имате какофония.“

 „Художникът винаги оставя прекалено много картини. Той има един сериозен враг – неговите собствени лоши картини.“

„Това, за което мечтая, е изкуство на баланс, чистота и спокойствие, лишено от тревожна или депресираща тема… успокояващо въздействие върху ума, нещо като добър фотьойл, който осигурява релаксация от физическата умора.“

Автор: MOMSTER.ROCKS

Снимки: Wikipedia