За период от поне три века бастуните са били толкова важна част от мъжкия гардероб, колкото сега е чифт панталони. Всъщност мъжете вероятно са имали по няколко бастуна, които да се използват по различни поводи, в офиса, да излизат вечер и през почивните дни.

Те са били носени не като помощно средство за ходене, а като украшение и индикация за богатството и статута на собственика.

От XVII-ти век, когато мъжете тъкмо са оставили мечовете си, са започнали да носят бастуни. Тази „мода“ продължава някъде до 40-те години на миналия век, когато, за съжаление, мъжете сякаш оставят бастуните си и вече не са толкова верни на тази традиция. До този момент са произведени някои ефектни и необичайни бастуни, които сега струват между 500 и 5000 британски лири. Те биха могли да бъдат класифицирани в категории, например: защитни бастуни, които съдържат скрити мечове или остриета; автоматични бастуни, които имат глави, които се движат с натискане на таен бутон; морски бастуни, направени от моряци, често използващи китова кост; и бастуни за народно изкуство, издълбани и използвани от овчари и фермери.

Когато бастуните се появяват за пръв път, около 1650 г., най-разпространената е дървесната пръчка от слонова кост, чиято дървесина идва от Малакския проток в Малайзия. Дървесината е върната във Великобритания като екзотичен предмет, еквивалент на това да купите нещо от Луната. Ранните бастуни имали дълги месингови наконечници, за да предпазват дървото от потапяне в кал, докато дръжките били от слонова кост със сребърна пика.

Към 1700 г. дървото на бастуните било същото, но дръжките често били златни и украсени с пискюли. Такъв тип бастуни има в портретите на Гейнзбъро. След това настъпва викторианската епоха и индустриалната революция, при които новозаможната средна класа показвала своето богатство чрез обширна колекция от силно декоративни бастуни.

Заводи за бастуни са отворени в цяла Европа: в Лондон, Париж и Виена. Междувременно дръжките стават все по-променливи. Много от тях са имали животински глави, включително мишки, орли и различни породи кучета. Все по-екзотични материали са използвани като декорация, като нефрит или кехлибар, и това продължава до периода на арт деко, който произвежда едни от най-зрелищните бастуни от всички.

В тези години един джентълмен би имал редица бастуни – модел селски бастун, може би направен от здрава дървесина, който да използва за разходка на кучетата и по-изчистен модел бастун за офиса. По онова време, за да отиде на вечеря и в операта, човек би носел по-лек бастун от екзотично дърво с великолепна дръжка, направена от нещо като черупка на костенурка.

Който и да бяхте, щеше да има модел бастун за вас. Ако бяхте херцог, щяхте да имате бастуни, които отразяваха състоянието богатството ви. Ако бяхте селян щяхте да притежавате бастуни, илюстрирани със селски занимания, като стрелба, риболов и лов. Моряците от своя страна биха използвали китова кост с китови зъби за дръжките.

Някои от тези модели бастуни имали допълнителни функции. Например защитните бастуни могат да се превърнат в меч или боздуган с едно щракване на бутон. Имало и бастуни, които можели да се превърнат в чадъри или да забавляват. Например автоматични бастуни под формата на патешка глава или булдог, хитро проектирани така, че устата да може да се отвори, за да държи ръкавици, докато собственикът е бил в операта.

Звучи страхотно! Жалко е, че тази джентълметска традиция вече не се вижда на улицата!

Автор: MOMSTER.ROCKS

Снимка на Irenna86 от Pixabay