Изобразявайки фантастично сюрреалистичен свят, който варира от оргиастично удоволствие до ужасяващ ужас, „Градината на земните наслади“ на Йеронимус Бош очарова обществеността от векове.

Трудно е да се повярва, че тази причудлива картина – пълна с машини на Уили Уонка и хибридни същества, уловени в странни действия е рисувана преди повече от 500 години.

Йеронимус Бош е известен брабантски художник от XV и XVI век. 

Голяма част от картините му са оцветени в страшни нюанси, изобразяващи греховете и моралните падения на хората. Чрез образи на демони, полухора, полуживотни и машини, Бош пробужда чувството на страх и обърканост, изобразявайки човешкия облик на злото.

Въпреки че е силно индивидуалистичен художник, се смята, че има само 25 оцелели творби, които историците приписват на майстора.

Малкото, което знаем за Бош, който не е оставил никакви писмени сведения или дневници, идва от неговото първо име. Йеронимус е производно на родното му място, ‘s-Hertogenbosch или „Den Bosch“ (град в херцогство Брабант, днес в южната част на Нидерландия), което в превод означава„ гората “. Бош произхожда от семейство на художници, включително дядо му, баща му и чичовците му – всички от които са записани като работещи в района.

През 1463 година в града избухва пожар, при който изгарят над 4000 къщи. Предполага се, че тогава Бош само 13-годишен става свидетел на ужасът от пожара и именно той е в основата на по-нататъшната му мания към Ада.

И макар фантастичните му, зловещи картини да изглеждат болезнени днес, те са постигнали незабавен успех дори приживе. Йеронимус Бош оказва голямо влияние на много художници. Много от тях копират стила му, като най-известният е Питер Брьогел Стария.

Градината на земните наслади (1503–1515). Най-известната му творба, която е пленила и объркала много историци,продължаваща да завладява въображението на обществеността.

Този фантастичен триптих обикновено е считан за далечен предшественик на сюрреализма, изобразяващ сътворението на Света и проникващия сред хората грях. От трите изобразени сцени, в левия панел е изобразен Христос, който представя Ева на Адам, докато в дясната са изображенията на Ада; по-малко ясно е дали централният панел изобразява Небето.

Дешифриране на неразгадаемото

Да пишеш за триптиха на Йеронимус Бош, известен в съвременната епоха като „Градината на земните наслади“, означава да се опитваш да опишеш неописуемото и да дешифрираш неразгадаемото – упражнение равносилно с лудостта.

Картината е описана за първи път през 1517 г. от италианския хроникьор Антонио де Беатис, придружаващ кардинала на Арагон на посещение в Брюксел. Именно там, в двореца на графове Насау, Антонио де Беатис вижда за първи път триптиха на Бош. Следователно бихме могли да считаме, че тази творба може и да е поръчкова. 

Което от своя страна води до предположението, че причудливо изрисуваната творба на Бош трябва да е притежавала известна привлекателност или някакво значение за съвременната публика.

Факт е обаче, че наистина има много малко съгласие относно точния смисъл на произведението. Това е триптих за творение и проклятие, започвайки от лявото крило: Земния рай – Адам и Ева, в централната част: Градината на земните удоволствия и завършвайки с Ада в дясното крило. Никой наистина не знае защо Бош си е представял света точно по този начин.

В този линк можете да чуете интересно и подробно описание за елементите от поризведението. 

Когато триптихът е в затворено положение, външните панели се съединяват, за да образуват перфектна сфера – визия на прозрачен стъклен съд с форма на планета, наполовина напълнен с вода, интерпретиран като или изобразяването на Потопа или третия ден от Божието творение на света. 

От 1939 г. творбата се помещава в музея Прадо в Мадрид. 

Автор: MOMSTER.ROCKS

Снимка на WikiImages от Pixabay