Жените-жирафи от етническото малцинство каян (наричано още племе падонг), обитават източен Мианмар (доскоро Бирма).

В продължение на векове жените от племето се отличават със своята вековна традиция да носят месингови пръстени около вратовете си.

Те живеят в три села, най-голямото от които – Хуай Пу Кенг, е разположено до реката Пай, близо до границата на Мианмар с Тайланд. Районът е официална туристическа дестинация. В него могат да се видят предимно жени, които се занимават със занаяти, тъй като мъжете от племето се занимават с лов и работят на оризищата.

Много туристи се стичат в региона, за да се срещат с тези удивителни жени и именно интересът на чужденците към традициите на това племе е основен източник за прехраната им.

Още от съвсем ранна възраст, когато момичетата са едва 5-годишни, около врата им се поставя месингова спирала, която се заменя с по-голяма през годините. Броят на пръстените в спиралата може да достигне възхитителната бройка от 25 ринга, а цялото украшение достига тегло до 9 килограма.

Много са хипотезите за тази интересна традиция, включително, че в далечното минало жените са търсили начин да се опазват от зъбите на тигрите. Възможно е и тези месингови пръстени да символизират социалното им положение.

Дори се е смятало, че при отстраняване на спиралата, вратът на жената ще се скърши, и че традицията повелява жената да има такъв аксесоар на шията си, за да може да бъде наказвана с моментална смърт, ако изневери на своя съпруг.

Съществуват и много други митове, свързани с тази нестандартна традиция, но истината е една…

Всъщност украшението тежи толкова много, че деформира раменете и причинява свиване на ключицата, което пък спомага за създаването на илюзия, че шията е по-дълга.

Научни изследвания, придружени с рентгенови снимки, доказват, че единственото последствие от махането на месинговите рингове е чувството на дискомфорт, тъй като вратът е свикнал дълги години да бъде поддържан от тях. Жените-жирафи потвърждават това, като казват, че чувството на дискомфорт изчезва за броени дни. Остава само разликата в тена на шията, но това също е поправимо. 

Специално за туристите в района са поставени разяснителни табели, които гласят, че въпреки отслабените мускули на шията, жените могат да свалят украшенията и това няма да доведе до тяхната смърт.

Освен месинговите рингове около врата, подобни украшения се носят и на ръцете и краката. Те се изработват от мед или бамбук.

В днешно време жените от племето имат избор дали да поставят тези украшения или не, но носенето им все още е популярно и се разглежда като жизненоважна част от тяхната култура, която освен всичко допринася и за прехраната им.

Преди 30-ина години членовете на племето са наброявали около 7 000 души, но днес, въпреки детския смях, който оглася селата им, племето изчезва, тъй като повечето му представители го напускат, за да търсят късмета си по света.

Автор: MOMSTER.ROCKS

Снимка на Judith Scharnowski от Pixabay

Снимка на Daniel Nebreda от Pixabay