Хората Мурси (или Мун, както те наричат себе си) са най-популярните в долината на Омо в Етиопия. Жените от племето им са добре известни с уникалните си глинени дискове за устни.

Дискът за устни (dhebi a tugoin) се е превърнал в основната видима отличителна характеристика на Мурси и ги е направил основна атракция за туристите.

Долната устна на момичето се прерязва от майката или от друга жена от нейното населено място, когато навърши 15 или 16-годишна възраст. Разрезът се държи отворен с дървена тапа, докато раната заздравее, което може да отнеме около 3 месеца. Всяко едно момиче решава дали и колко да разширява устните си, като поставя постепенно по-големи глинени плочи-дискове за период от няколко месеца. Някои от момичетата се противят, докато има други, чиито устни могат да поберат плочи с диаметър от 12 сантиметра или повече.

Говори се, че размерът на плочите е символ или израз на социален статус – колкото по-голяма е глинената плоча, толкова повече си струва жената, преди да се омъжи.

Това обаче, не е точно така.

Например, браковете на много момичета вече са уредени и размерът на сумата за невестата, която трябва да се плаща от семействата на съпрузите им, вече е решен на ранна възраст, преди да е станало време да се режат устните им.

Друга често срещана идея е, че практиката за рязане и разтягане на долната устна възниква като преднамерено обезобразяване, предназначено да направи жените и момичетата по-малко привлекателни за търговците на роби. Това пренебрегва факта, че самите Мурси не дават такова историческо обяснение и че практиката не се ограничава нито до Африка, нито до жени. Сред хората Каяпо в Бразилия, например, възрастните мъже носят в долната си устна диск, наподобяващ чинийка, с размери около шест сантиметра. Подобно на други форми на украса и промяна на тялото, откриващи се по целия свят (като пиърсинг на уши, татуиране и обрязване), устната плочка, носена от жените Мурси се вижда най-добре като израз на социална зрялост и репродуктивен потенциал. Това е един вид “мост” между индивида и обществото – между биологичното “аз” и социалното “аз”.

Интересно е, че въпреки че първоначалния период от 3 до 6 месеца несъмнено е болезнен за едно момиче, то след като устната заздравее (а мурсите имат много добри мехлеми на растителна основа за заздравяване на тези рани), няма болка в това отношение. 

Също така е възможно освен от глина, да дискът да бъде изработен и от дърво.

Това „украшение“ донякъде въздейства на речта на жената, като променя звука на “по-мек” например, но със сигурност, носейки плочата, момичето не може да пее или да общува нормално. Плочката в устните влияе и на походката на жената, забавя я и по този начин гарантира известна грация.

Макар и много уникални и част от тяхната традиция, жените от Мурси носят глинените дискове само за кратко повреме на специални церемоции или събития, защото са изключително тежки и неудобни.

Автор: MOMSTER.ROCKS

Източник: www.mursi.org

Снимка на Peter Wieser от Pixabay

Снимка на Fabio Mondelli от Pixabay