Картината на Винсент Ван Гог „Звездна нощ“ от 1889г. е едно от най-признатите произведения на изкуството в света.

Година преди да почине, Ван Гог е настанен по собствено желание в убежището на Сен Пол дьо Мазоле край Сен Реми де Прованс, Франция.

По това време Ван Гог е страдал от параноя и пристъпи, но по време на престоя си в болницата е имал доста привилегии, за да се чувства добре. За съжаление обаче здравето му се влошава и започва да страда от халюцинации и се потапя в депресия. В творчеството му се наблюдава тотална промяна, завръща се към по-тъмните цветове, а картината „Звездна нощ“ е прекрасен пример за тази промяна.

Освен частната си стая в болничното заведение, от която е имал обширна гледка към планинската верига на Алпите, Ван Гог получава и малко ателие за рисуване. Тъй като ателието не е било с гледка към планините, а по-скоро е имало изглед към градината, се предполага, че една от най-забележителните му картини „Звездната нощ“ е нарисувана, използвайки елементи от въображението и паметта му.

Всичко в последния период на картините на Винсент Ван Гог изглежда се движи.

Нещо повече… през 2004 г., използвайки космическия телескоп „Хъбъл“, учените виждат вихрите на далечен облак прах и газ около звезда, наречена V838 Monocerotis (V838 Mon). Макар и с очевидни разлики в цветовете, това, което виждат, ярко им напомя за известната картина „Звездна нощ“ на Ван Гог. Това мотивира учени от Мексико, Испания и Англия да проучат детайлно яркостта в картините на Ван Гог. Те откриват, че има отчетлив модел на турбулентни флуидни структури, близки до уравнението на руския математик Андрей Колмогоров, скрити в много картини на Ван Гог.

Изследователите цифровизирали картините и измервали как яркостта варира между всеки два пиксела. От кривите, измерени за разделяне на пиксели, те стигнали до извода, че картините от периода на психотична възбуда на Ван Гог имат забележителна прилика, подобна на турбулентността на течността. Например автопортретът му с лула от по-спокойния период в живота на твореца не показва следи от тази кореспонденция. Както и никои други творци, които на пръв поглед изглеждат еднакво бурни, не се доближават до неговите резултати.

Макар че е твърде лесно да се каже, че бурният гений на Ван Гог му е позволил да изобрази турбулентност, също е твърде трудно да се изрази точно събуждащата красота на факта, че в мрачен период на силно страдание, Ван Гог някак е бил в състояние да възприеме и да представи едно от най-висшите трудни понятия, които природата някога е поставяла пред човечеството, и да обединява уникалното му око на ума с най-дълбоките мистерии на движение, течност и светлина.

Автор: MOMSTER.ROCKS

Снимка на Eric Perlin от Pixabay

Източник: https://www.brainpickings.org/