Сгушени в отдалечените северозападни хълмове на Пакистан, по протежение на границата с Афганистан, се намира група, населяваща три села, чиито жители все още се опитват да запазят езика и културата си в лицето на напредването на модерността и религиозното покръстване. Твърди се, че племето, известно като Калаши, произлиза от войници от армията на Александър Велики, които са пътували по този път през 324 г. пр. Н. Е. Въпреки това много учени отричат историята, въпреки че все още не е установено окончателно как тези хора, техният език, облекло и тяхната култура на поклонение на природата са се развивали и оцелявали през вековете.

Страната им е наричана Кафиристан (страна на неверниците), защото те столетия упорито отказват да приемат исляма, до самия край на 19 век, когато част от тях са насилствено помохамеданчени, но новата вяра така и не се утвърждава – над половината население все още явно изповядва старите си индо-арийски култове.

Британският автор Ръдиард Киплинг намеква за тези хора от „Кафиристан“ в книгата си „Човекът, който ще бъде крал“ (1888). Според няколко учени именно историята на Киплинг поражда мита, че те са потомци от армията на Александър Велики. Историята на Киплинг е адаптирана за едноименния филм, режисиран от Джон Хюстън с участието на Шон Конъри, Майкъл Кейн, Саид Джафри и Кристофър Пламър като Киплинг (анонимният разказвач).

Днес те формират най-малката от малцинствените етнически групи в Пакистан (наброяват между 3000 и 4000 души) и могат да бъдат намерени в три долини: Бумбурет, Румбур и Бирир. Казва се, че езикът калаш е част от дардическата група индоарийски езици.

По-рано хората от племето са следвали прост живот, най-вече зависим от земеделието и отглеждането на говеда.

Калашите следват различни социални обичаи и ритуали. Един от тях, който е особено обсъждан, е обичаят да се изпращат неразположените, както и бременни жени в „башалените“- сграда/общежитие далеч от основното село. Съвременните тълкуватели на културата често я наричат форма на потисничество. Но според хората от Калаш жените са тези, които се справят с по-голямата част от ежедневната работа; времето в башалените е с цел да даде на жените почивка от ежедневните задължения.

Традициите продължават и до днес, но са били много повлияни от нахлуването на съвременния начин на живот, тъй като така отдалечените села, вече са по-достъпни и лесни за посещения. В долините са отворени магазини, които осигуряват месо и други хранителни продукти, потребителски продукти, включително телевизори, мобилни телефони и компютри, който стават достъпни, благодарение на електрификацията в района. Докато мъжете от общността отдавна са приели популярното облекло за Пакистан (shalwar kameez), то жените все още носят традиционните цветни шапки върху сложно сплетените си коси, обемна черна роба в цял ръст, пристегната до кръста, и купища колиета, изработени от мъниста.

Въпреки че хората от племето и тяхната култура се променят бавно с течение на времето, възрастните пазачи на традициите се притесняват, че появата на съвременния начин на живот и близостта на младото поколение до ислямския начин на живот и учения, вероятно ще доведат до все повече и много необратими промени. Според старейшините в селата, процентът от приемащите исляма се увеличава. В района се наблюдават и противоречия относно наличието на чуждестранна помощ.

Туризмът е проникнал и в селата на калашите и местните все повече гледат на него като на начин за печелене. Дори са създали приюти и хотели, както и магазини, продаващи сувенири и демонстриращи местни занаяти. Един от най-добрите моменти за посещение на района е по време на фестивалите. Популярните фестивали включват Joshi (също Zoshi) през май, Uchao през август и Choimus през декември. Обикновено свързани с различни периоди на прибиране на реколтата, фестивалите виждат много музика, танци и пиршества.

Калашите получават голяма публичност след посещението на принц Уилям и херцогиня Кейт през октомври 2019 г. Облечени в традиционни шапки, те гледали представленията, седнали до местните хора.

Източник: outlookindia

Снимки: Omar Reda