Изкуството на Mehndi (Къна) се практикува от векове в Индия, Африка и Близкия изток. Открити са мумии с изрисувани дизайни от къна и е добре документирано, че самата Клеопатра е използвала къна за козметични цели. Може да си мислим, че татуировките с къна са нови, но всъщност те съществуват повече от пет хиляди години.

Къната се използва от древността за боядисване на кожата, косата и ноктите, както и тъкани, включително коприна, вълна и кожа.

Mehndi (произнася се me-hen-dee) – дума на хинди език, описва практиката, чрез която се рисува с къна върху тялото.

Къна (Henna) е персийското име за цъфтящия храст Lawsonia Inermis, който расте до 3-4 метра височина. Може да се намери на места с горещ климат като Индия и Африка.

Листата на къната се изсушават и натрошават на ярко зелен прах, след което се правят на паста с помощта на масла и чай. След това тази паста се нанася върху кожата, оцветявайки само горния слой.

Къната в естественото си състояние ще боядиса кожата в оранжев до кафяв цвят, въпреки че изглежда тъмно зелена, когато се прилага, тази зелена паста се лющи с времето, разкривайки светло до средно кафяв цвят.

Естествената къна, когато се нанася и оцветява правилно, не се изтърква дълго време. Тя оцветява малко по-дълбоко от къната, смесена с цветни хранителни багрила и има по-дълго задържаща сила.

Къната се счита за билка и отдавна е известно, че притежава лечебни качества. В древни времена се е използвал при заболявания като главоболие, болки в стомаха, изгаряния, отворени рани, помощ при треска и дори за предотвратяване на косопад!

Традиционно, къната се използва за специални поводи като празници, рождени дни и сватби в Африка, Пакистан, Индия и Близкия изток. Най-популярната от традициите е нощта на Mehndi (къната), където булката, нейното семейство, роднини и приятели се събират, за да отпразнуват бъдещата сватба. Тази нощ е изпълнена с игри, музика и танцови изпълнения, които може би са били репетирани месеци преди събитието от най-близките до булката. По време на събитието булката получава обширни рисунки с къна, направени на ръцете и краката й, които стигат до лактите и понякога коленете. Сватбените шарки могат да отнемат часове и често се правят от множество художници на къна. Гостите обикновено получават малки дизайни (татуировки) на гърба и на ръцете си.

В днешни дни булките предпочитат да си правят татуировки с къна преди нощта на Mehndi, за да могат да се насладят на тържествата и да имат по-изваян цвят татуировки на самия сватбен ден.

Традицията повелява, че докато булката има рисунки с къна, тя не трябва да извършва домакинска работа! Твърди се, че колкото по-тъмен е цветът, толкова по-добър е бракът и толкова по-добра ще бъде свекървата, така че можем да си представите защо булката би искала цветът на къната да излезе тъмен и да трае възможно най-дълго!

Автор: MOMSTER.ROCKS

Снимка на Madhurima Handa от Pixabay