Един от най-известните художествени шедьоври в Мадрид, Герника, рисуван от Пабло Пикасо през май 1937 г., е модерно художествено представяне на трагичните ужаси на испанската гражданска война.

Испанското републиканско правителство възлага на Пикасо да направи голяма картина за испанската експозиция на Световния панаир на изкуството през същата година в Париж.

Първоначално художникът е имал други планове, свързвайки картината, която трябва да направи с темата „Художникът и ателието му“, но скоро след това, научавайки за унищожителните бомбардировки над Герника, той изоставя първоначалната си тема.

Пикасо е бил дълбоко засегнат от снимките, които е видял във вестниците за събитието. Патриотизмът и чувството му за справедливост надделяват над физическото му местоположение. Той не е бил в родната си Испания от години. Независимо от това, атаката, която убива предимно жени и деца, разтърсва художника до основи. Оказало се невъзможно да подмине случващото се, особено след като разполага със силата на живописта.

Първи май, ден – символ на световната работническа класа е и денят, в който Пикасо поставя началото на произведението, рисувайки първите 6 ескиза.

Платното представлява виждането на Пикасо за бомбардировката от 26 април 1937 година на мирното баско селище Герника, което германските съюзници на Франко в Гражданската война сриват със земята.

Картината е създадена с маслени бои, основно от нюанси на черно, бяло и сиво, най-вероятно умишлен избор за изобразяване на отчаяни сцени. Размерите й са с височина 3,5 метра и дължина 7,8 метра (349 × 776 cm). Картината би могла да бъде разделена на две отделни групи: животни и хора. Произведението показва жена, която носи починало дете, мъртъв войник, друга жена, която изглежда уплашена, и жена, изглеждаща замаяна, макар да е трудно да се каже, тъй като техниката на кубизъм на Пикасо често разделя телата на парчета. Животните включват бик, гълъб и ранен кон. Също така има и различни предмети като крушка, ками и лампа. Съдържат се и някои скрити изображения. Едно от тях е череп, който е насложен върху тялото на коня.Това, което картината представя е страданието на хора, животни и разрушени сгради без да показва непосредствената причина за това.

Огромният художествен шедьовър обхваща цяла стена в Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía в Мадрид, Испания.

Интересното е, че Пикасо отказа да коментира символиката на картината, въпреки, че очевидно картината съдържа много интензивна политическа и социална символика. Докато тълкуването може да зависи от мнението, мнозина казват, че положението на лампата и крушката толкова близо една до друга означава надежда по време на отчаяние. Пукнатините в стената на къщата, които позволяват на светлината да проникне, също изглежда представляват надежда. Изглежда, че бикът представлява националната гордост на Испания, въпреки разделените страни на разкъсаната от война страна. Казва се също, че конят символизира невинни жертви на войната. Счупената кама символизира поражение, а формата на телата изразяват протест и гняв. Вестникът, използван в картината, може да е имал по-буквално значение: Пикасо е открил бедствието чрез статии във вестници.

И макар, че от Герника лъхат хаосът и насилието на войната, то тя е най-важната политическа картина на Пикасо. Остава актуална като произведение на изкуството, превръщайки се в символ на мира и антивоенните движения.

Картината е докоснала и вдъхновила много, дори известни личности като Кристен Стюарт, която има татуирана лампа от картината от вътрешната страна на ръката си.

Автор: MOMSTER.ROCKS

Източник: theculturetrip, wikipedia