През 1888 г. Винсент Ван Гог пътува до град на име Арл, разположен в южната част на Франция.

На това място, Ван Гог се е надявал да създаде „Студио на Юга“. Място, където художниците да могат да живеят и да работят заедно, създавайки изкуство в регион с по-пряка слънчева светлина. Планът бил художникът Пол Гоген, който бил приятел на Винсент, както и брат му Тео, да се присъединят към Винсент в Арл.

Когато Ван Гог за първи път пристига в Арл, се настанява в хотел, но бързо открива, че мястото е неподходящо. За него се оказало далеч по-идеално да наеме къща, в която той и други художници да могат да ядат, да спят и да рисуват. В крайна сметка той открива мястото, което в последствие става известно като „Жълтата къща“. Къщата била скромна двуетажна сграда с предно студио, задна кухня и няколко стаи на горния етаж. Подът и стените ѝ били леко наклонени.

Подобно на много от фазите на Ван Гог в живота му, това ново начинание в Арл го изпълнило с надежда, радост и очакване.

Ван Гог сам декорирал стаята с прости мебели и закачил някои от собствените си творби на стената. При влизане в стаята било разположено легло вдясно. До него били позиционирани стол, маса с вода върху нея и прозорец с изглед към улицата. До стената вляво имало още един стол, а до него врата към втора спалня.

Развълнуван за бъдещето, подготвяйки се да посрещне своя приятел и колега художник – Пол Гоген, Ван Гог рисува спалнята си, която в последствие се превръща в шедьовър!

Изследванията показват, че силно контрастиращите цветове, които виждаме в работата днес, са резултат от обезцветяване през годините. Например стените и вратите първоначално били по-скоро лилави, отколкото сини. Очевидно странният ъгъл на задната стена не е грешка от страна на Ван Гог – ъгълът на стаята наистина бил изкривен. Правилата за перспектива изглежда не са били приложени точно по време на картината, но това бил умишлен избор. В писмото до брат си той включва скица на „Спалнята“ и след това, още на следващия ден пише на Пол Гоген и включва скица и към неговото писмо. Винсент казва на брат си, че умишлено е ‘изравнил’ интериора и е пропуснал сенките, вдъхновен от японските щампи, които изучава. Липсата на сенки, заедно с изкривената перспектива, кара някои от обектите да изглеждат не на място, но това определено не е резултат от бърза работа или липса на умения.

Ван Гог бил много доволен от картината: „Когато отново видях платната си след болестта си, най-доброто ми се стори спалнята.“

Всъщност Ван Гог рисува „Спалнята“ в три варианта.

Ван Гог рисува първата си спалня веднага след като се мести в любимата си „Жълта къща“ – първото място, на което наистина се чувства като у дома – в Арл, Франция, през 1888 г. Тази версия има на стената вдясно миниатюри на портрети от Ван Гог на негови приятели – Eugène Boch и Paul-Eugène Milliet. Портретът на Eugène Boch се нарича Поетът, а портретът на Paul-Eugène Milliet – Любовникът. Този първи вариант сега се намира в колекцията на музея на Ван Гог в Амстердам.

В края на 1888 наводнение нанася щети на някои от платната на художника, включително първата спалня. Докато бил в Сен Реми, Ван Гог поискал от брат си Тео картината да бъде подсилена и реставрирана, но Тео предложил на Ван Гог да нарисува копие, преди да се направи тази процедура.

В началото на септември 1889 г. Ван Гог създава картина идентична по мащаб, но въпреки това различна от оригинала. Тази втора версия сега е една от иконите на постоянната колекция на Института за изкуство в Чикаго.

Три седмици след като рисува втората версия на „Спалнята“, Ван Гог създава трета в малко намален мащаб като подарък за майка си и сестра си Вилхелмина. Той бил решил да направи малки копия на някои от най-добрите си творби, които да подари на семейството си. Тази трета версия към днешна дата се намира в Musée d’Orsay в Париж.

Докато първоначално трите картини изглеждат почти идентични, при внимателно разглеждане всяка от тях разкрива различни и уникални детайли!

Автор: MOMSTER.ROCKS

Снимки в статията: art-vangogh.com

Снимка на корицата: johnnyjohnson20430 от Pixabay