Салвадор Дали безпорно е вдъхновение за много творци.

През 1941г. фотографът Филип Халсман се запознава с художника-сюрреалист Салвадор Дали и заедно започват да си сътрудничат в края на 40-те години по различни фотографски проекти.

В стила на Филип Халсман е да пресъздава истинската същност на персонажа пред обектива му. Поради тази причина, когато Халсман се замислил как да заснеме своя приятел Салвадор Дали, той е знаел, че обикновен портрет на седнал човек определено не би бил достатъчен.

Така се появява и „Dali Atomicus“, изобразяваща три котки, които летят, кофа с хвърлена вода и самия Салвадор Дали във въздуха. Това е може би най-емблематичният образ, който се ражда от тяхното сътрудничество.

Заглавието на снимката е препратка към картината на Дали „Leda Atomica“, която може да се види вдясно на снимката зад двете котки.

Халсман споделя, че са били необходими 28 опита, преди да бъде постигнат перфектен кадър с игрива безтегловност.

Главните помощници в реализацията на снимката са съпругата на Халсман и малката им дъщеря Ирен. 

 

През 1961г. Халсам издава книга за създаването на фотографски идеи, обсъждайки начините на фотографите да произвеждат необичайни произведения, като спазват шест правила:

• правилото на директния подход 
• правилото на необичайната техника
• правило за добавената необичайна функция
• правило за липсващата функция
• правило за сложни характеристики
• правилото на буквалния или идеографския метод

В първото си правило Халсман обяснява, че честността и ясността създават силна снимка.

За да направи един обикновен и безинтересен предмет интересен и необичаен, второто му правило изброява различни фотографски техники, включително необичайно осветление, необичаен ъгъл, необичайна композиция и т.н.

Правилото на добавената необичайна функция е усилието на фотографа да привлече вниманието на публиката, като отвежда погледа към нещо неочаквано чрез въвеждането на необичайна функция или опора във фотографията. Например, снимката от Даян Арбъс на малко момче, държащо ръчна граната, съдържа онова, което Халсман би нарекъл добавена необичайна функция.

Четвъртото правило на Халсман за „липсващата функция“ стимулира зрителя, като противоречи на неговите или нейните очаквания.

Петото правило кара фотографа да комбинира останалите правила, за да добави оригиналност на снимката си.

И накрая, буквалният или идеографски метод на Халсман е да илюстрира послание на снимка като изобразява обекта възможно най-ясно.

Преди Филип Халсман, портретната фотография често е била с ясно усещане за откъсване между фотографа и обекта. Подходът на Халсман, за да приведе модели като Алберт Айнщайн, Мерилин Монро и Алфред Хичкок в остър фокус, докато се движат пред камерата, предефинират портретната фотография и вдъхновяват поколения фотографи да си сътрудничат с предметите.

Автор: MOMSTER.ROCKS

Снимка на WikiImages от Pixabay